Със съпругата ми дълго време живеехме в апартамент под наем. Не искахме да купуваме апартамент онлайн, защото беше по-скъп и щеше да ни отнеме много време да го изплатим. През деня работех на строителен обект, а вечер – небрежно в близкия магазин. Съпругата ми също беше вкъщи с бебето, правеше поръчкови бижута от мъниста, шиеше и бродираше.
Освен това тя се грижеше за къщата и за дъщеря си. Живеехме скромно и не си позволявахме нищо излишно. И накрая, след осем години, събрахме необходимата сума и купихме четиристаен апартамент. Малко по малко се приближавахме към мечтата си. Ремонтирахме апартамента и се настанихме в него.
Най-накрая можех да спя спокойно през нощта. Наскоро братът на съпругата ми и семейството му ни посетиха. Те винаги са живели в бедност, в едностаен апартамент и имат четири деца. На всички тях даваме малки деца след дъщеря ни, миналата година помогнахме на сина им да тръгне на училище и често им помагаме с храна и пари. След като остана при нас няколко дни, той каза, че не трябва да се местим в едностайния им апартамент, защото имаме едно дете.
Трябва да им дадем нашия четиристаен апартамент. Те имат голямо семейство, а ние – малко. Отначало си помислих, че губи самообладание, но не, той говореше сериозно. Отначало не исках да ги обиждам, говорех спокойно, обяснявах им, че това е нашият апартамент, че сме спестили много за него. В резултат на това културно да им обясня всичко това беше невъзможно. След няколко опита просто посочих вратата.
Те ме ругаеха и предизвикваха и аз почти ги избутах през вратата. Оставиха ни ядосани, а горките деца не можеха да разберат защо всички крещят и се карат. Затова ги изхвърлихме от къщата си. Със съпругата ми решихме, че повече няма да общуваме с такива неподходящи роднини. Вместо да ни поздравят и да се зарадват на щастието ни, те организираха пазар в къщата ни. Купихме апартамента си с честно спечелените си пари, като спестявахме за всичко, така че не дължим на никого нищо.
