Когато постъпих в университета, реших да се отделя от родителите си и да заживея в студентско общежитие. По-късно се преместих в задочен университет и наех апартамент. Така се запознах с приятеля си, който след една година стана мой съпруг. Преди да се омъжа, ключовете от семейния апартамент винаги бяха в чантата ми. Понякога идвах там по задачи, но винаги уведомявах майка си или баща си за посещението си.
Няколко месеца по-късно взех всички вещи от моята стая и ги преместих в апартамента под наем. Родителите ми не казаха нищо, поканиха ме да вляза и проведохме приятни разговори. Идвах дори когато ги нямаше, нямаше никаква неприязън към мен.
Понякога просто минавах покрай тях и влизах в къщата. Да погаля котката, да пия чай от любимата чаша – това е толкова носталгично!
За 25-ия ми рожден ден се оженихме. Не организирахме пищно парти, събрахме близки роднини и най-добри приятели. Един приятел ни подари репродукция на любимата ми картина. Собственикът на апартамента, който наемахме, строго забраняваше пробиването на стени, така че тя лежеше на пода и все пречеше.
Реших да я занеса на родителите си и да я окача в стаята си. Не мислех, че мама и татко биха могли да са против, тъй като те не използваха стаята.
Родителите ми бяха в градината и аз реших да не ги безпокоя – отидох сама. Вкарах ключовете, но ключалката не се отвори.
Дори проверих дали съм влязла на правилния етаж. Всичко беше наред.
Обадих се на баща ми, но той не отговори. Майка ми ми говореше много грубо по телефона, казвайки, че вече си възрастна жена, имаш си семейство и къща, сменихме ключалките, за да не влизаш.
Те все още ме обичат, но само като гост. Двамата с татко са се справили и са взели решение, че апартаментът е тяхно лично пространство и никой няма право да влиза, докато ги няма. Тоест преди нищо не ги е притеснявало, а сега са решили да се дистанцират от мен.
Най-лошото от всичко е, че те го криеха. Ако не бях дошла с картината, дори нямаше да разбера за нея, щях да се засрамя пред съпруга си. Свърших телефона и започнах да плача.
Бях много наранена, защото не заслужавах да се отнасят с мен по този начин. Аз съм дъщеря, а не крадла. Това е и моят дом, още повече че дори не съм влизала в стаята им, не съм отваряла шкафовете, не съм търсила нищо… Защо решиха да ме изгонят от собственото ми гнездо?
Разказах на съпруга си за всичко, той застана на страната на родителите ми. Скъпият каза, че би постъпил по същия начин, защото всяка семейна двойка трябва да има собствено пространство. Те са ме отгледали, аз съм се омъжила, така че имат пълното право да постъпят така.
Свекърва ми е на същото мнение, тя също ще смени ключалките. Не разбирам, грешни ли са моите правила? Какво бихте направили вие на мое място?
