Майка ми има две дъщери – аз и по-голямата ми сестра Ивона. И двете се изнесохме от селото си, завършихме образованието си и останахме в града. Баща ни почина внезапно преди седем години, така че майка ми живее сама.
Животът на по-голямата ми сестра вървеше добре – тя се омъжи за доста заможен мъж, по-възрастен от нея с 15 години, и роди двама сина. Веднъж Ивона ми се оплака, че не се е омъжила за Витек от голяма любов, а само защото е бил богат. Искала да осигури благополучен живот за себе си и за децата им. Но не знам дали трябва да се оплаква, всеки е ковач на собствената си съдба.
В моя брак е точно обратното – със съпруга ми живеем доста скромно, но се обичаме много. Имаме три деца: две момичета и едно момче. Всички живеем в апартамент под наем. И разбира се, при такова голямо семейство парите не стигат за всичко.
Не завиждам на сестра си, напротив, радвам се, че тя се справя добре. Но когато Ивона се омъжи, тя напълно се промени, стана друг човек. Не обръща внимание на чувствата на другите, превъзнася се и смята обикновените хора за по-нисши от себе си.
Казвам това по някаква причина, веднага ще ви дам пример. Когато всички се събираме в къщата на майка ми, винаги се караме. А аз, моят съпруг, щом прекрачим прага на семейния дом, веднага се захващаме за работа. Юрек сече дърва за огрев и се занимава с подреждането на двора, а аз чистя и готвя за всички.
През това време сестра ми отива да си прави слънчеви бани край реката или дори се излежава в градината на едно одеяло, докато съпругът ѝ спи през цялото време. Честно казано, смятам, че това е малко обидно, тъй като всички имаме задължения вкъщи и сме еднакво уморени – не може да се държиш такаһттр://….
Но това все пак е нищо в сравнение с други неща. Сестра ми често води децата си при майка ми: по празници, през уикендите или през лятото. В същото време моите деца също са там. Само че, когато изпращаме децата си на село, носим със себе си много храна и всичко друго, от което може да имат нужда, а ако остават при баба си за по-дълго, оставяме пари за майка им. Дори това да са последните ни стотинки, знаем, че тя ще има по-голяма нужда от тях.
Ивона не прави нищо подобно. Води си момчетата и това е всичко, нека баба да се справи… Съжалявам майка си, защото тя има малка пенсия и не печели нищо допълнително. Откъде да вземе пари, за да издържа внуците си?
И аз оставям пари за своите, а не за нейните деца. Е, но майка ми се срамува да каже на Ивона, че й липсва нещо, тя е добър и много възпитан човек. Затова, горката, си мълчи.
Сестра ми е съвсем друга, не знам в кого се е превърнала – тя е арогантна и нахална. Баща ни също беше нейна пълна противоположност. Ивона не е бедна, тя би могла да помага на майка ми повече от мен, но не го прави. И изобщо не се срамува от това. Смята, че е кралицата на целия свят и всички трябва да скачат до нея. Как мога да говоря с нея нормално?
