След като живях със съпругата си в продължение на 13 години, реших да се разведа. Оженихме се много млади: аз бях на 22 години, а Мария – на 20, и от брака ни се родиха две деца. Когато децата бяха малки, бяхме обединени от грижата си за тях. Но децата пораснаха и с всеки изминал ден аз и съпругата ми се отдалечавахме все повече.
Чувствах, че връзката ни се е изчерпала. Имаше само разногласия между нас. Напоследък дори не можехме да разговаряме нормално. Започна да ми се струва, че този брак е бил грешка. Че Мария като съпруга не беше подходяща за мен. Че нямахме нищо общо помежду си. Поведението ѝ ме дразнеше. Престанах да харесвам абсолютно всичко, което тя правеше.
В един момент реших, че трябва да се разделим. Но реших да отложа развода. Един приятел ми предложи шестмесечна работа в чужбина. Съгласих се, реших – ще работя и ще размишлявам едновременно. И тогава реших да сложа точка – развод. Съпругата ми не знаеше нищо. „Изненадата“ трябваше да ѝ бъде съобщена при завръщането ми.
Бях прекарал шест месеца в чужда държава. Влязох в контакт с нови хора, с техните обичаи, с техния манталитет. Потопих се в една непозната атмосфера. Попивах впечатления и трупах нов опит.
Там се срещнах лице в лице със самотата, със себе си, със своите страхове, тревоги, надежди и мечти. Късно вечер, когато не бях зает с работа, размишлявах за живота. За първи път бях сам от толкова дълго време. Първо семейството. После училището и съучениците. После група приятели и първа приятелка. Съученици и нова приятелка. После съпруга, деца…
През целия ми живот някой беше до мен. Бях неотделим от другите хора, затова не познавах добре себе си. Самотата ми даде възможност да опозная себе си. А аз се чувствах неудобно и изключително самотно. Тогава реших да намеря някого. Оправдах го пред себе си така: съдбата на брака ми така или иначе е предрешена. Така че защо да не си намеря друга жена?
Запознах се, създадоха се леки взаимоотношения. Ирена, също като мен, беше трудово заета, но вече от 15 години живееше в чужбина. Красива, интелигентна, тя веднага привлече вниманието ми. Но не за дълго.
Всичко, което ме дразнеше в жена ми, започна да ме дразни в новата ми страст. Ситуациите започнаха да се повтарят едно към едно, както при жена ми. Имаше същите причини за разногласия. Скоро новите отношения приключиха напълно: беше време да се прибера у дома.
Не исках да ги продължавам. Освен това вече бях променил решението си за развод със съпругата ми. Разбрах себе си, преосмислих много неща, охладнях, задъхах се и разбрах нещо най-важно.
Ако едни и същи неща ме дразнят у различни хора, ако ситуациите се повтарят и недоразуменията възникват от една и съща основа, възможно е проблемът да не е в другите хора, а в мен самия. Погледнах жена си с други очи. Тя започна да ми изглежда лекомислена, пълна с живот, проста, добра и открита.
Кой би си помислил, че само допреди шест месеца бях убеден, че съпругата ми е трудна, недоволна от живота, ограничена и раздразнителна. Дълготрайната самота ми помогна да разбера себе си. Стана ми по-лесно да разбирам другите и да не пренасям върху тях своите проблеми, разочарования и очаквания.
Мария отново стана единствена и неповторима за мен. Жалко само, че трябваше да премина през това трудно пътуване, за да разбера това.
