– Ммм, колко вкусно! – Андрю приемаше храната, приготвена от майка му, с видимо удоволствие.
Алина само се усмихна. Напоследък беше свикнала синът ѝ често да се отбива за вечеря след работа, затова се стараеше да приготвя любимите му ястия и да прави по-големи порции.
Андрю, 30-годишен адвокат, вече беше сключил брак преди няколко месеца. Съпругата му, Ан, беше с пет години по-млада от него и работеше като козметик. Алина харесваше избора на сина си, Аня беше хубаво, добре поддържано момиче и младата двойка се ожени от голяма любов. Живееха отделно, в своята къща, като не забравяха да посещават Алина от време на време.
Като цяло всичко вървеше забележително добре.
Но странното беше, че напоследък Андрей свикна всеки ден след работа да обядва в дома на майка си.
Алина нямаше нищо против и дори се радваше (тя живееше сама и посещенията на сина ѝ правеха вечерите ѝ по-приятни), но ѝ се струваше малко странно, че наскоро ожененият Андрей не бърза да се види с младата си съпруга. Отначало си помисли, че тя му липсва, тъй като все още не е изгонен от семейния дом.
После си помисли, че той и Анна имат някакъв продължителен спор или друго семейно разногласие. Но нямаше други признаци за подобен развой на събитията, след вечеря Андрю винаги бързаше да се прибере вкъщи и изглеждаше доста щастлив. Алина реши да не се тревожи прекалено много.
Андрей ядеше с апетит пилаф с барбарон – едно от фирмените ястия на Алина.
– Ммм, колко вкусно – повтори той и се облегна на облегалката на стола си, като избърса устата си със салфетка.
– Искаш ли още? – предложи Алина.
– Не, благодаря. И знаеш ли какво… имам, защо не ми дадеш малко в един контейнер? Утре ще го взема на работа.
– Разбира се, скъпи – Алина стана и започна да търси свободен контейнер в шкафовете.
– Знаеш ли какво – имам идея! – добави Андрей с внезапно бликнал ентусиазъм. – Или всъщност молба. Можеш ли да сготвиш още и аз да го взема със себе си? В работата се хранят ужасно, казах ти, помниш ли? Мога да ти донеса каквито продукти ти трябватһттр://….
– Хайде, престани, за мен това е просто удоволствие – махна с ръка Алина. – Ах, гурме, жена ти изобщо не те ли храни? Ти ли си бил виновен и сега си сам? – пошегува се тя и се засмя.
За нейна изненада Андрей не се присъедини към смеха, а направи тъжна физиономия.
– Ами тя се храни, разбира се – отвърна той мрачно. – Но какво от това? По същия начин Анна не можеше да готви, защото готвеното от нея е абсолютно негодно за консумация. Не, не си мислете, че я моля за някакви кулинарни шедьоври, но при нея дори най-простите и елементарни ястия излизат невкусни. Всеки
път тя се притеснява, разбира се, и аз трябва да се спасявам с равиоли.
Не мога повече да гледам тези кнедли, затова идвам при вас за нормална домашна храна.
– Бих могла да я посъветвам за нещо, да й помогна, да я науча накрая – предложи Алина.
– Това няма да помогне – махна с ръка Андрей. – Казвам ѝ, че макароните трябва да се хвърлят във вряща вода – каза тя: „Да, разбрах“, а на следващия ден забравя. Не, не съм, просто това не е нейното нещо. Не е дадено на човек – и всичко. Ето как става това. Е, аз тръгвам! Благодаря ви отново!
След заминаването на сина си Алина се замисли.
Историята, разказана от Андрей, ѝ се стори неубедителна, тъй като си спомни, че още на сватбата беше чула от бабата на Аня, че семейството им е поколенчески готвач почти от времето на цар Грох. Беше малко вероятно, след като е израснала в такова семейство, Аня не само да не умее да готви, но и да не се е научила да приготвя дори най-прости ястия. Странно, много странно.
Алина реши да направи собствено разследване.
Още от сватбата Алина беше в отлични отношения със семейството на снаха си. Тя намери контакта на бабата на Аня, същата, която ѝ беше казала, че семейството им е поколенчески готвач, и се обади с предтекст да разбере рецептата за една от тортите, която не беше лесна за приготвяне. Баба й отговори веднага и с удоволствие сподели рецептата.
След това си поговорили още малко за това и онова. Алина внимателно поддържаше разговора на тема гастрономия и в края на разговора, сякаш мимоходом, попита за кулинарните постижения на Аня преди сватбата.
– Анечка? – попита бабата. – Какво талантливо момиче! Тя е страхотен готвач! Може да приготви и най-сложното ястие. Месото ѝ на френски – да си оближеш пръстите! Знаеш ли, тя е учила за готвач, има най-високата диплома, нашето момиче! А защо се е насочила само към козметиката?
Сега можеше да работи като готвач в един от най-добрите ресторанти във Варшава! Но тя си е такава – упорита!
Алина благодари на баба си Ани и окачи слушалката. Честно казано, този разговор не изясни нищо, а само създаде още по-голямо объркване. Едно беше ясно: Аня може да готви и го прави блестящо, но по някаква причина не иска да готви точно за Анджей. Причината за това оставаше загадка за Алина. Но тя реши да обясни всичко.
***
Няколко дни по-късно снахата сама се обади на Алина. Алина помолила свекърва си за услуга: ако е възможно, да дойде в дома им и да помогне с готвенето, защото тя не работи и не знае как да го прави.
– Алина, не можеш да си представиш колко се уморявам на работа – каза Аня. – Просто нямам сили да приготвям вечеря вечер, а и тя излиза само толкова, ако трябва да съм честна. А Андрей толкова много харесва твоята кухня. Спаси ме, моля те!
Възможно е Андрей да ѝ е разказал за разговора с майка си, а може би Ани
просто се е отегчила от съпруга си, който се прибира късно всяка вечер. Знаейки за кулинарния талант на снаха си, Алина не ѝ споменава за това и с готовност се съгласява, виждайки възможност да разреши загадката на място.
От този ден нататък Алина започнала да посещава младежите всяка вечер и да помага на снаха си в готвенето. По-точно казано, тя готвеше сама, а Анна, ако помагаше, то беше по-скоро в крачка.
– Иди си почивай, скъпа, аз ще продължа да се грижа сама – обикновено казваше Алина и снахата напускаше кухнята.
Така или иначе, Андрей беше много доволен, а съпругата му, изглежда, въздъхна с облекчение. Сега вече се хранеха заедно, тримата.
През цялото време Алина наблюдаваше снаха си внимателно, с ъгълчето на окото си. Анна, разбира се, много се стараеше да се преструва на несръчна, но демонстративната ѝ некадърност не можеше да заблуди острия поглед на свекърва ѝ. Начинът, по който държеше ножа, как режеше зеленчуците, как неволно запретваше ръкави – всичко издаваше професионалния готвач в нея. Това означаваше, че бабата не без основание хвали внучката си.
Пъзелът ставаше все по-интересен.
Алина забеляза, че и останалата част от домакинството се води небрежно. Мокрото почистване в апартамента не беше правено от неизвестно колко време, в ъглите и по рафтовете с книги се натрупваше прах и общият безпорядък бавно нарастваше.
Анна обикновено се прибираше късно от работа, почти по същото време като съпруга си, и беше толкова изтощена, че й оставаха сили да мие чиниите и да пере само всеки втори ден, а понякога и по-рядко.
Сякаш прочела мислите на свекърва си, Анна я помолила да и помага в чистенето.
– Виждаш ли, аз наистина не мога да се справя с всичко! Нямам сили да правя каквото и да било след работа. Там ме обработват като кон! – оплака се снахата.
Алина беше принудена да се съгласи – все пак не можеш да позволиш апартаментът да обрасне с прах и паяжини!
– О, скъпа, благодаря ти, толкова съм ти благодарна! Толкова много ни помагате! – Анна прегърна свекърва си, която изненадано повдигна вежди.
Алина почисти апартамента на младежите: изми подовете, изсмука с прахосмукачка пердетата и мебелите, избърса рафтовете. Апартаментът беше искрящо чист. Сега всеки ден свекърва ѝ все още старателно поддържаше тази чистота в допълнение към готвенето. Пред сина си, разбира се, тя не се изтъкваше, че това е нейна работа, и продължаваше да наблюдава снаха си.
***
След две седмици Алина избра момент, в който Андрей не беше вкъщи, и се приближи до снаха си с твърдото намерение да й обясни какво най-накрая се е случило. Анна отново се опитваше да изгори котлетите си и с ъгълчето на окото си погледна свекърва си, когато я забеляза.
– Анна, трябва да поговорим – каза Алина откровено.
Снахата я погледна с неразбиране.
– И махнете тигана от огъня, моля ви – уморено повърна
уморена свекърва. – Стига вече с тази комедия. Кажи ми, за какво става дума?
– Каква комедия? Какво имаш предвид? Не разбирам – изненада се Анна, но той побърза да свали тигана от котлона.
– Анна, престани да се преструваш! – Алина строго се приближи към нея. – Аз също не те разбирам. Прекрасно знам, че умееш да готвиш и как умееш да готвиш. Готвач от най-висока степен, между нас казано. Говорих с баба ти. А начинът, по който се движиш в кухнята, повече от разкрива теб, все пак имам тренирано око. Така че какъв е смисълът?
Ан въздъхна:
– Мислех, че съм добра в това да се преструвам на неумела в кухнята.
– Е, може би Анджей се е заблудил. Но не и аз – усмихна се свекърва ѝ.
Снахата свали престилката си и седна на един стол. Алина седна до нея.
– Алина, разбираш ли, аз наистина много се уморявам на работа и в това отношение не се преструвам, – тъжно беше да слуша Аня. Лицето ѝ побледня и с въздишка подпря глава на ръката си. – А защо се насочих към козметиката? Не ми харесва тази работа, не изпитвам никакво удоволствие от нея. Искам, макар и да звучи нелепо, да се грижа за къщата, да готвя най-добрите ястия на света за съпруга си, да се грижа за децата… някой ден. Андрю не разбира това. Той основно иска да работя.
– Тогава поговори с него – предложи Алина.
– Аз го направих! Той не разбира, за него всичко това са шеги, несъществени неща. Затова реших да не готвя и да не се грижа за чистотата, защото синът ти ме принуждава да работя през цялото време.
Засега се преструвам, че не мога да готвя. Мислех си: нека живее така, с прегорели бъркани яйца и сбити макарони. А той дори не протестира! Той не разбира, че наистина нямам време за всичко.
Ето защо те поканих, Алина, прости ми за тази несправедлива експлоатация. Просто не знаех какво да правя повече.
– И защо не ми каза преди това? Какъв беше смисълът да организираш целия този цирк? – строго попита свекърва ми.
– Не знам… Мисля, че се смутих. Мислех, че веднага ще се вразуми, ще се съгласи да напусна работа. И ето, че се стигна дотук
– Е, – Алина се усмихна на мислите си. Загадката се беше решила доста тривиално, и то не по начина, по който си беше представяла. Но добре. – Не се притеснявай, ние ще помогнем на твоето нещастие. А сега да приключим с тези котлети! Не те ли е срам да ги докараш почти до въглища? Хайде, хайде, марш!
– Точно така, шефе! – шеговито прие позата на Анна и се усмихна.
Същия ден, когато Андрей се върна вкъщи, Аня и Алина заедно го притиснаха да накара жена си да напусне работа.
– Това ще се получи само във ваша полза. И ще бъдеш като в рая с такава жена – убеждаваше Алина сина си.
– Колко много обичах да готвя, откакто ти
мама идваше при нас, – ентусиазирано завъртя очи Аня.
Бяха представени още много други аргументи и контрааргументи, но накрая Андрей се смили. Анна беше на седмото небе от радост.
– Много ти благодаря – прошепна тя на свекърва си, докато я придружаваше до асансьора. – Толкова много ми помогнахте, че не знам какво щях да правя без вас!
– Само внимавай, Анна, помисли за нещо, когато изведнъж се научиш да готвиш на нивото на скъпите ресторанти. Андрей със сигурност подозира нещо, макар че може да бъде разсеян – предупреди Алина, като извика асансьора. – Кажи, че не знам, това беше шега. Не провокирай спор, добре?
– Аз ще го направя! Благодаря ти отново! – усмихна се снахата и целуна свекърва си по бузата.
В крайна сметка всичко се оказа за добро: Анна вече не работи, грижи се за къщата и го прави толкова добре, че Анджей не съжалява за решението си нито за миг. Сега в дома на младата двойка всичко е идеално. Понякога Алина се усмихва, когато си спомня за своето „разследване“.
А не след дълго след инцидента снаха й кани свекърва си на празнична вечеря като извинение за причиненото неудобство. Алина приготвила месото за короната си на френски език и наистина – облизване на пръстите!
