Женя живееше в селото с баба си. Майка му го изоставя скоро след раждането му и изчезва някъде. Един ден към него се приближил съсед и го помолил за помощ, за да намери изчезналата си крава. Близо до една изоставена стара ферма Женка чул странен хленчещ звук.
Той се изплашил до смърт, но последвал звука. Най-много се страхувал, че това може да е мишка. Той видя червената топка на новородено кученце.
Сигурно е било изоставено в стара ферма и оставено да умре. Така получило името Находка. Женя искаше да вземе кученцето със себе си, но се страхуваше, че баба му няма да го приеме, затова се чудеше къде да го скрие. Решил да го скрие в една изоставена ферма.
Според него това било най-удобното и сигурно място. Женя построил нещо като развъдник от една дупка и картонена кутия. За щастие било лято и кучето не замръзнало. Дойде септември
. Започна учебната година. след училище той събираше всичко, което беше годно за ядене, и тичаше при основателя си. Един ден той се затичал към кошарата, но Основателят не бил там. Той много се изплашил и започнал да го търси, но безуспешно.
Беше се стъмнило. Отчаян, той се запъти към къщата, но… изведнъж чу хленчене и се затича към звука. Беше сигурен, че това е Находката. Целият изпочупен и посинял, той куцаше на предната си лапа. Сигурно го бяха пребили големи кучета.
О, как ли е крещяла баба му, когато се е прибирал късно и целият в кал. Есента наближаваше бързо. Беше настъпил дъждовният сезон. Дупката, в която спяло кученцето, се наводнила с вода и то започнало да мръзне. Женя не успя да изолира кошарата. През зимата той не знаеше какво да прави.
Прегърнах го до тялото си, опитвайки се да се стопля, въпреки че бях замръзнала до кости. Той се прибра късно и покрит с кал. Баба му се скара на Женя и не можеше да разбере къде е и защо е покрит с кал. Един ден, докато стопляше находката си, Женя се разтрепери и се разболя.
Той вдигнал висока температура и медиците му поставили диагноза остър бронхит и легло. Колкото и да лекувала бабата внука си, нищо не помагало: температурата не спадала, а той постоянно плачел – цялата му възглавница била мокра. А Женка все се опитвала да избяга някъде.
Без да може да разбере какво се случва, бабата решила да отиде при съседката и да разбере защо внукът ѝ се е променил, след като е намерил кравата. Съседката ѝ разказала за тайната на внука ѝ.
Бабата метнала шал на главата си и изтичала до старата селска къща, взела Находката, занесла го вкъщи, нахранила го, изкъпала го и го сложила до Женя. Отишла в кухнята и извикала оттам: ⁃Събудете се, свободници, време е да ядете, цял живот ще спите така.
Женя се събуди, след като беше облизана от Находката. Той беше толкова щастлив и развълнуван, че температурата му е спаднала и е напълно излекуван. Сега Женя вече не се страхува от баба си, защото знае, че тя е най-милият човек на света.
