Произхождам от малко село. Със съпруга ми винаги сме мечтали да живеем в града. През целия си живот сме събирали пари за това. Прекарахме прекрасни двадесет и пет години заедно. Но наскоро съпругът ми почина.
Преди около пет години най-накрая осъществихме мечтата си – купихме двустаен апартамент. Но аз така бях свикнала да живея в провинцията, че не бързах да се премествам. И съпругът ми веднъж ми каза: „Този апартамент е за теб, Ана.
Ще го отдаваш под наем, допълнителните пари за пенсия ще ти дойдат добре, а когато стане трудно, просто ще го продадеш. Не знам дали винаги ще мога да се грижа за теб, а този апартамент ще те спаси и ще позволи на сина ти да се погрижи за собственото си жилище. Той вече е възрастен.“
Всичко било наред, но наскоро Майкъл решил да се ожени. Той не искаше да живее с мен на село, разбирам, съвременните млади хора не искат да останат на село. И точно тук Михал започна деликатно да ми внушава, че трябва да му дам апартамента, преди да си изкара своя. Защото наемът на апартамент е много скъп, да, той никога няма да събере пари за собствена квартира. И така той бавно започна да ме убеждава да им направя такъв подарък за сватбата.
Съпругът ми щеше да е против подобна ситуация. Но ми беше жал за сина ми. Мислих много и накрая майчиното сърце надделя. Реших, че някак си ще оцелея и синът ми няма да започне семеен живот в чужд ъгъл, а може би снаха ми ще го обича и цени повече.
Още преди да се омъжа, бях предписала апартамент за сина си, така че той да бъде пълноправен домакин в собствения си дом. Сватбата се разигра, младата двойка отиде да живее в града, а аз си останах на село и мечтаех кога ще се появят внуците, за да ги доведа при мен на село.
След няколко месеца Майкъл пристигна с новата си кола. Бях много изненадана, попитах откъде е взел пари за нея, дали случайно не е взел заем?
И тогава синът ми ме шокира:
– Мамо, продадохме твоя подарък.
– Как, защо продадохте апартамента? Сине, къде ще живееш сега?
– Мамо, млади сме, все още ще печелим пари, а и искахме колата сега, а с останалите пари утре ще летим в чужбина на море, жена ми цял живот е мечтала за това.
Не можех да повярвам на това, което чувах, защо не послушах съпруга си, все пак той толкова се тревожеше за мен, а аз дадох целия апартамент на капризите на младите. След това се озовах в болница от нерви, докато синът ми си почиваше на морето.
Михал караше колата в продължение на шест месеца, а след това я разби. А снаха ми живя с Михал малко повече от година и подаде молба за развод. Синът ми остана без нищо. И аз също бях оставена с нищо от него.
Той ми казва да не се притеснявам, че ще отиде да изкарва пари и ще си изкара квартира. И защо просто не послушах съпруга си?
