“Винаги се радвах, когато се връщах у дома и виждах съпругата ми и малкия ни син заедно, но тогава нещо не беше наред.
Бързо разбрах от нашата съседка, че съпругата ми оставила сина ни при нея и излязла да уреди някаква спешна работа. Реших да я изчакам, но час след час минаваше, а съпругата ми все още не се връщаше. Звънях й многократно, но не отговаряше на телефона. Започнах да се притеснявам все повече и не знаех какво да правя. Времето минаваше, а аз нямах представа какво се случва със съпругата ми.
Когато вече сложих сина си да спи, най-накрая чух звънене на телефона. Вдигнах слушалката и я попитах къде е, какво прави и дали ще се върне у дома. Но отговорът й беше съвсем различен от това, което очаквах. Тя ми каза, че никога няма да се върне у дома и оставя сина ни с мен. Бях шокиран и не знаех какво да правя.
Дълго време държах телефона до ухото си, сякаш това щеше да промени ситуацията. Но за съжаление, това беше краят на връзката ни и сега трябваше сам да се грижа за сина ни. Не беше лесно, но трябваше да дам всичко от себе си, за да му осигуря най-добрия живот, който мога.
Да бъдеш самотен баща определено не е лесно, но обичам сина си и ще направя всичко, за да му осигуря щастлив и изпълнен с любов живот. Ако четат самотни бащи или самотни майки – как мога да компенсирам липсата на един от родителите? Как да му осигуря добър и любящ дом?”
