“Наскоро наследих къща в селото с малък имот от баба ми. Първоначално мислех да я продам, но след това реших да я оборудвам добре и да направя ремонт. След ремонта се заех и с градината. Поканих един старец, който обичаше да се занимава със земя, и той нямаше нищо против. Скоро след ремонта ми хрумна идеята да изкопая кладенец за вода.
Така се случи, че единственото свободно и подходящо място за тази цел беше на границата на нашите имоти със съседа. Преговорите с него не дадоха никакви резултати и разбира се, той не помогна в строежа на кладенеца. Кладенецът скоро беше готов. Не можех да се нарадвам, считах го за мое голямо постижение. Всичко щеше да е наред, само че започнах да забелязвам, че именно този досаден съсед активно използва кладенеца.
Един ден реших сериозно да поговоря с него по този въпрос, но се стигна до там, че ми наляха ругатни… още малко и това недоразумение щеше да ми счупи носа. Дадох му един удар, както се полага, а след това съседите ни обкръжиха и извикаха полиция. По време на разпита съседът не седеше бездействие вкъщи и измисли да натрупа пръст в кладенеца. Той е такъв малък шегаджия. Накрая трябваше сам да изчисти целия кладенец и дори да плати глоба от 20 хиляди. Кармата се връща…”
