Наскоро купихме още една малка къща, защото какво може да бъде по-добро от релаксацията на свеж въздух? До нас имаше още много къщи, и един ден нашият съсед пътуваше до града и видя, че съпругът ми, Лешек, също е на път, така че той реши да го вземе, тъй като беше по пътя. Това се случи още няколко пъти и стана традиция. Съседът се чудеше кога Лешек ще тръгне за града, за да успее да се качи с него.
След известно време стана толкова настойчив, че започна да моли, а след това и да изисква, Лешек да го вземе или поне да му купи хляб. Лешек никога не му е отказвал, а съседът му давал нещо от своето стопанство, например мед.
Но вече ми омръзна от това, че непрекъснато е пътник в колата на съпруга ми. Един път, когато пътувахме до магазина, случайно видях съседа да стои до новата си кола. Не че шпионирах, но случайно бях свидетел на разговор между съседа и някакъв непознат.
По време на този разговор разбрах, че съседът лъже. Оказа се, че отдавна има чуждестранна кола, но се страхува да не я нарани на нашите пътища, затова се вози с Лешек. Разказах всичко на Лешек и той реши в следващите няколко дни изобщо да не кара кола. През целия седмица съседът идваше при нас и питаше кога Лешек ще тръгне за града. Само след седмица показа своята „стрела“. Вече не разговаряме с него, но не съжалявам за нищо.
