Излязох от дома, когато бях едва на 18 години. Заминах, защото не можех да живея там. Избягах, за да се спася.
Баща ми беше починал отдавна, а майка ми се омъжи отново. Моят доведен баща имаше син и се премести с него в нашия дом, а след това майка ми роди момиченце. След раждането на по-малката сестра станах техен роб. Моят доведен баща и неговият син се издевателстваха над мен и ме третираха като прислужница, а майка ми изобщо не ме защитаваше, сякаш бях чужда за нея.
Имах наистина много задължения. Когато не направех нещо навреме или го направех грешно, получавах наказания. Опитвах се колкото мога, но синът на доведения ми баща ми създаваше трудности. Той изпитваше дива наслада от страданията ми.
Веднъж, след поредния скандал, по време на който бях ударена по лицето, реших да избягам от дома. През нощта взех всичките спестявания, които бяха у дома, опаковах няколко свои неща и заминах за друг град.
Началото беше наистина трудно. С 2 хиляди в ръка, не можех много. Наех се в някаква задушна мазе, защото само за това ми стигнаха парите. Въпреки спартанските условия, усещах облекчение, защото никой не ме експлоатираше и не ме унижаваше.
И след това, стъпка по стъпка, се издигах към по-добро. Намерих работа, преместих се от тъмното мазе в светла гарсониера. По-късно смених работата и започнах да печеля наистина добре. Записах се и на задочни курсове. Там срещнах бъдещия си съпруг. Заедно беше много по-лесно. Завърших обучението, омъжих се и родих дете. Животът ни се стана доста хубав. Почти забравих за старото си семейство.
Но един ден в търговския център случайно видях доведения си брат. Не исках да се срещна с него, взех детето и се насочих към колата. Но той ме забеляза, затича се след мен и ме хвана за ръката. Усещах миризмата на алкохол. – Ти крадлива, върни ни парите – каза той остро, завивайки ми ръката. Уплаших се. За щастие успях да се освободя, качих се в колата и изчезнах с пълен изход на гумите. Вкъщи разказах всичко на съпруга си.
Мъжът ми беше много ядосан. Попита дали всичко е наред и настоя да му дам адреса им. Не исках да отива там. Казах му, че не си струва да се занимава с тях и да не се меси. Но той не отстъпваше, каза ми, че ако не му дам адреса, сам ще го намери. И излезе от дома.
Не знаех къде отиде. Върна се след два часа много по-спокоен. Попитах го къде е бил. – Спокойно, не там, където мислиш. Въпреки това вече знам адреса – отговори с лека усмивка. – Няма да повярваш какво още разбрах освен адреса – каза мистериозно.
От изненада останах безмълвна. Само с жест показах, че нямам никаква представа.
Съпругът ми седна на масата, сложи на нея някаква бележка. Погледна ме и каза:
– Ето, скъпа, научих, че домът, в който живее твоето семейство, е собственост на баща ти… Всъщност е бил собственост, защото преди смъртта си той го прехвърлил на теб. Разбираш ли? Този дом е твой, а те живеят в него незаконно и имат наглостта да те наричат крадла.
В първия момент не разбрах какво ми казва. Бавно обработвах информацията в главата си. Баща ми е прехвърлил дома на мен. Майка ми знаеше за това, но го е скрила от мен, позволила е на доведения ми баща и неговия син да ме третират така.
След като потвърдих тази информация, реших да отида в моя дом и да взема собствеността си. Казах им, че знам всичко и им дадох две седмици да се изнесат, защото след това ще пусна къщата за продажба. Въпреки че можехме да се преместим там, защото домът е по-добър от двустайния апартамент, не исках. Имаше твърде много лоши спомени, свързани с това място.
Всички ме обстрелваха с обиди. Доведеният ми баща ме нарече безскрупулна, зла кучка. Майка ми каза, че от този момент нататък нямам вече дъщеря. Добре, аз също не я нуждая.
Домът бързо намери купувач. Продадох го с дива удовлетвореност. Върнах им тези 2 хиляди, които взех, когато избягах от дома.
Сега бяхме квит.
Смятам, че постъпих правилно. Те получиха това, което заслужават.
