Моята съседка наскоро навърши 90 години. Не бяхме много близки, но не бяхме и чужди. Понякога се отбивах, за да поговоря с възрастната дама; тя беше мил и интересен човек. По този начин, в началото на месеца, се стигна до разговор, по време на който научих, че Мария Петровна ще празнува рождения си ден през следващия уикенд.
Разбира се, не получих покани за тържеството, защото хората на тази възраст обикновено не организират големи събития, но вече бях решила да отида с торта и да поздравя бабата.
Бабата живееше сама, съпругът й беше починал, а децата й се бяха изнесли. Реших да не отивам прекалено рано, за да може бабата да отпразнува с децата си, тъй като, както ми каза бабата, рядко се виждат.
Когато пристигнах в дома на бабата, шокът ми беше голям. Домът беше старателно почистен, от кухнята се носеше аромат на свежа храна, а бабата седеше спокойно в кресло и гледаше телевизия. „Сигурно всички вече са си тръгнали“, помислих си, не вярвайки, защото непременно щях да забележа нечий автомобил.
Когато възрастната дама ме забеляза, се усмихна. Беше очевидно, че е щастлива, че някой е дошъл да я поздрави, имаше леки сълзи в очите си и бях сигурна, че съм първата, която я е посетила днес.
Беше ми толкова жал за възрастната дама, че реших да остана малко по-дълго, защото видях по масата в дома й, че е очаквала много други гости. Седнахме там, възрастната дама ме почерпи с храна и после разбрах, че нито едно от децата или внуците й не се е обадило дори, за да я поздрави.
Не знаех какво да кажа, толкова ми беше жал за нея и беше очевидно, че с труд сдържа сълзите си. Опитвах се да я успокоя, но беше ясно, че душата й страда. Тази нощ дълго не можех да заспя.
Не можех да разбера как е възможно, че бях толкова заета през свободния си ден, че не можах дори да поздравя мама и баба за техния юбилей. Не забравяй родителите си, звъни им по-често, посещавай ги, те винаги те очакват. Хареса ли ти статията?
