Жена ми и аз бяхме много щастливи, когато нашата единствена дъщеря реши да заживее с нас след сватбата. Имаме голяма къща и харесваме зетя си, затова не се чувствахме неудобно. А нашето дете е до нас. Какво повече може да иска човек?
И новината за предстоящото раждане на нашето внуче направи мен и жена ми най-щастливите хора на света. След първото внуче дойде второто, а после и близнаците. Жена ми трябваше да се откаже от работата си, защото нашият Милан беше просто затрупан с деца.
Но скоро дъщеря ми каза, че не иска да бъде домакиня и иска да се върне на работа. В това също я подкрепяхме. Но факт е, че на жена ми й беше много трудно да се грижи сама за четиримата момчета. Трябваше да взема работа вкъщи, за да й помогна. В края на деня и двамата бяхме като лимон, изцеден до край, понякога очите ни се затваряха по време на вечерята.
Мислите ли, че вечерта се занимаваха с децата? Нищо подобно, дори ми оставаха миенето на чинии след вечерята. След “тежкия” ден в офиса, Милан се отпускаше на дивана, въздишайки и ахкайки, като не забравяше да вземе лаптопа си.
Жена ми подсещаше, а после направо казваше на дъщеря ни, че децата трябва да общуват с майка си. Милан просто отказваше. Не беше така, че протестираме, така че жена ми и аз продължавахме да вършим всичката домакинска работа и да се грижим за децата. Докато не се случи инцидент, който ни отвори очите за собствената ни дъщеря.
В този ден зетят ми забрави телефона си вкъщи, а го нуждаеше за работа. Взех телефона и изтичах да му го върна, и тогава получих съобщение от дъщеря ми. Бях загрижен – какво се е случило, че ми пише, защото току-що бяхме заедно. Отворих съобщението и беше като да ме облият със студена вода. Дъщеря ми беше написала много негативни неща за нас в това съобщение.
Първоначално дори не осъзнах, че ни нарича нацисти. Останалото ще пропусна. Не казах нищо на зетя или на жена ми. Леко стигнах до вечерта и по време на вечерята казах, че не възнамерявам повече да търпя присъствието им в моя дом. Всички бяха в шок.
Дъщеря ми просто стана и си тръгна. Жена ми се опита да намеси и успокои ситуацията, но казах: “Достатъчно! Лошо сме възпитали нашата дъщеря, ако след като седна на нашата врата, ни смята за паразити. Е, няма да бъдем паразити повече. Ще изхвърлим покривката. Сега живеят със сватове.
Бедната жена трябва да спи в кухнята, има апартамент, а не частна къща. В началото много й липсваха внуците, особено съпругата ми. После я извикаха обратно на работа и животът започна да се подобрява бавно. Жена ми настоява да се помиря с дъщеря ми. Нямам нищо против, но първо трябва да се извини. В противен случай няма друг вариант.
