Когато разбрах, че дъщеря ми Касия планира да ни посети с децата си през май за 2-3 седмици, бях много развълнувана. Не са били при нас повече от година. Очаквахме тази среща с нетърпение. Всичко изглеждаше перфектно, докато Касия не спомена:
– Мамо, нямаш нищо против, че Куба ще дойде с мен, нали?
За съжаление, не харесвам зетя си, а дъщеря ми е наясно с това. Касия е на 29 години и от осем години живее в голям град с мъжа си и две очарователни дъщери. В момента е безработна, фирмата, в която работеше, извършва големи съкращения, и от тогава дъщеря ми се занимава само с домакинството.
Въпреки това, семейството им финансово се справя добре. Всички финансови задължения са на зетя. В началото, когато го запознах, дори го харесвах. Организира излет за риболов за съпруга ми, за да се запознае по-добре с него, а след това направи барбекю за всички. Но с времето всичко се промени. Куба, като човек от голям град, бързо се отегчи от нас, селяните, и започна да ни третира равнодушно. Въпреки че някога ги посещавах редовно, никога не ми предложи помощ за транспорт, въпреки че притежава кола. Касия го защитава, казвайки, че работи много и няма свободно време.
Наистина, той е хирург, но всеки път, когато говоря с дъщеря ми по телефона, той се навърта около нас. Не е така, че работи денонощно. Не моля за цял ден, а само за няколко часа, за да ме закара до дома. Освен това изглежда равнодушен към собствените си дъщери. Помня как често момиченцата падаха по време на разходки. Всеки път сърцето ми се късаше, а той казваше:
– Не се притеснявай, нека сами се изправят.
Още повече, дъщеря ми дори не е регистрирана на адреса им. Във всеки момент Куба може да изхвърли моите внучки заедно с тяхната майка. Сега не знам дали да се радвам на предстоящото посещение на внуците или да се тревожа, че зетят също ще бъде с тях. Знам, че няма да бъде приятно време, защото зетят отново ще гледа на нас отвисоко и ще се усмихва под носа си.
