От година живеем с жена ми в Германия. Моят татко и сестра ми живеят в къща на село заедно с мащехата ми. Ако трябва да бъда честен, никога не съм имал особена симпатия към мащехата, вероятно защото тати се премести с нея скоро след смъртта на мама, а за мен това беше твърде бързо.
Отношенията ми с новото семейство на татко бяха прилични. Мащехата е доста мила и добра жена, но в някакъв момент започна да третира сестра ми с прекомерна грижа. Опитах се да направя нещо, но скоро след това се ожених, заминах и изгубих контрол над това, което се случва в дома.
Наскоро мащехата ми се обади:
– Здравей! Как сте? Как вървят покупките на новата кола? – попита тя.
– Всичко е наред, благодаря. Вече събрахме почти цялата сума, в следващите месеци ще можем да я купим. А как сте вие? Как е сестра ми? Избрала ли е вече университет или се е решила на работа? – попитах.
– Точно за това исках да поговорим. Не сме много заможни, а сестра ти наскоро взе заем. Цялата сума беше предназначена за някакви допълнителни курсове, но си купи малко нови дрехи и парите бързо свършиха – мащехата беше много притеснена.
– Е, сестра ми отдавна трябваше да порасне. Каква е тази идея да взема заем, когато няма работа?! – отвърнах.
– Съгласна съм. Тя е лекомислена, но все пак е твоя сестра. Помогни ѝ да изплати заема, за теб пет хиляди не са толкова много. Колата така или иначе ще я купиш, но малко по-късно – оплакваше се по телефона.
– Какво ще я научи това? Определено не на отговорност! – бях против решаването на проблемите на сестра ми. Тя вече е възрастна.
– Прав си, но нямаме как да я платим. А за покупката на колата можем да изчакаме – настояваше мащехата.
– Не, това не е честно! Моля, престанете да я разглезвате и да решавате проблемите ѝ, тя е на двадесет години, не е дете вече – развълнувах се. – Накрая я изпратете на работа. Нека разбере какво означава да поемеш отговорност за действията си – добавих.
Раздяхме се и не мина и половин час, преди сестра ми да ми напише. Писа такива неща, че не можех да повярвам, че е близък човек. Не очаквах такова жестокост в думите дори от непознат. Винаги съм правел всичко за нея, но след смъртта на мама контактът ни се развали драстично, а вината за това до известна степен носи мащехата, която позволи на сестра ми да живее безгрижно и без чувство за отговорност.
Мислите ли, че трябва да се поддам и да ѝ помогна? За мен също е значителна сума. Сам работя, изкарвам си прехраната, а сестра ми постоянно изисква помощ. И когато отказах, ме прие като най-лошия враг. Какво да правя? Моля, дайте ми съвет.
