Чарлз представи годеницата си на родителите си, а Ева изненадано погледна бъдещия си свекър. Като чу името му, момичето се извини и избяга от кафенето.
Ева се качи в първото такси, което застана пред кафенето.
– Моля, да тръгваме, бързо!
Шофьорът на таксито се опита да възрази:
– Всъщност аз вече пътувам към друга задача. Така че, моля, поръчайте друга кола!
Но Ева не се отказа. Успя да закопчае колана си и като извади бележка от чантата си, я постави между седалките:
– Моля, карайте, където трябва, но ме закарайте по пътя!
Парите бяха доста убедителен аргумент за таксиметровия шофьор. Шофьорът потегли, но успя да забележи един млад мъж, който излизаше от кафенето и започна да се оглежда объркано. Странната пътничка, очевидно също забелязала мъжа. Развълнувана, тя се свлече на един стол и започна да изключва смартфона си.
– „Какво, той ли те търси? – попита шофьорът. – Той те търси! Какво, ти си отишла на среща с него, вечеряли сте и сте си тръгнали? Браво на теб!!!
На един червен светофар шофьорът спря колата. След бърза проверка на автентичността на парите таксиметровият шофьор стана видимо по-весел и започна да говори.
– Преди това бях виждал само по филмите как непознати скачат в колата и им казват да тръгват. Шофирам такси от двадесет години, но никога не съм попадал в подобна ситуация, макар че, разбира се, се е случвало.
Шофьорът започна да разказва една от историите и след като намали скоростта на кръстовището преди светофара, реши да види реакцията ѝ на казаното. Обръщайки се към пътника, той видял, че момичето плаче.
След като разбрал, че пътничката дори не слуша историята му, обиденият шофьор замълчал. Възцарила се тишина, нарушавана само от тихия съвет на навигатора. След известно време момичето избърса следите от сълзи по бузите си с обратната страна на ръката си и попита:
– Моля, спрете на следващия светофар.
***
Шофьорът изпълни молбата и като пожела на пътника късмет, потегли. Момичето се огледа, сякаш притеснено, че някой я следи, и като не забеляза нищо подозрително, включи смартфона си. Игнорирала многобройните съобщения в месинджъра и набрала номера на единствения човек, който можел да я изслуша и да я подкрепи с добър съвет.
– Олив, здравей, свободна ли си сега? Ева започна разговора, усещайки, че отново ще се разплаче – Мога ли да дойда при теб?
От високоговорителя се разнесе звучният и радостен глас на нейната приятелка, която каза тези думи:
– Разбира се, Ева, ела! Знаеш, че аз и всички мои приятели винаги очакваме с нетърпение твоето посещение!
Олив окачи слушалката и се замисли. Знаеше, че тази вечер най-добрата ѝ приятелка Ив трябваше да се срещне с родителите на годеника си. Явно срещата не беше минала добре и сега тя се нуждаеше от подкрепа. Тя и Ева бяха учили заедно и много пъти бяха преминавали през различни изпитания.
Имаше всичко: любовни разочарования, безсънни нощи, прекарани в учене, и дори влюбване в едно и също момче. И въпреки че бяха изминали повече от 10 години от завършването и че животът понякога ги разделяше, те все още бяха по-близки една с друга от сестри.
Олив беше омъжена и беше родила двама сина, докато Ева отдавна нямаше никого. И сега приятелката ѝ се питаше: какво може да се е объркало? Родителите на годеника ѝ Карол едва ли щяха да имат някакви претенции към нея!
Ева е интелигентна, тактична, красива, има малък, но собствен апартамент, няма деца, печели добре. Идеалът! Освен това по време на интервюто годеникът на Ева се стори на Оливия доста независим човек, който може да се застъпи за любимия си дори пред родителите му.
Нямаше обаче време за размисъл. Маслина погледна в детската стая, където съпругът ѝ и синовете ѝ играеха на някаква игра, и обяви:
– Добре, момчета, Ева идва при нас, така че поне се приберете малко.
Децата, които много обичаха приятелката на майка си, се втурнаха да почистят играчките, а съпругът ѝ, въздъхвайки, се присъедини към тях. Маслина, поглеждайки към съдържанието на хладилника, бързо се зае с приготвянето на пицата. Точно когато направи тестото, интеркомът иззвъня.
Ева не изглеждаше в най-добрия си вид. Тя се усмихна смутено на приятелката си и на съпруга ѝ:
– „Извинете, че ви безпокоя, а и съм с празни ръце. Представете си, оказва се, че съм дала почти всичките си пари на таксиметровия шофьор, за да ме закара няколко пресечки. Това обаче не е най-важното.
Маслина моментално се озова в ситуацията и като разбра, че приятелката ѝ не е в най-добро настроение, леко озадачи синовете и съпруга си:
– „Момчета, изглежда, че не сте довършили играта си, нали? Ние с Ева ще отидем да поприказваме малко, а после ще ви извикаме за пица.
***
Олив заведе госта си в кухнята, затвори вратата и се заслуша:
– Нямаш представа през какво преминах! Едва се държах на краката си, когато видях отец Чарлз. Помислих си, че съм сбъркала, но когато той ми го представи като Лешек, разбрах, че не съм сбъркала!
Олив беше изненадана:
– Кой е Лешек? Откъде го познаваш?
Ева замръзна и каза:
– Олив, този Лешек е моят баща! А аз съм бременна с Карол! Разбираш ли какво означава това?
Оливия дори изсвири:
– Ева, чакаш ли бебе? А Ева мълчеше, не казваше нищо.
Ева започна да плаче
– Не знам какво да правя сега, как да живея с всичко това? Мислех, че най-накрая съм срещнала добър човек. Мечтаех, че ще имаме семейство. Дори планирах да не се ограничавам с едно дете и какво ли още не – аз съм само на 33 години, би било напълно възможно да имам поне няколко деца. Сега трябва да забравя всичко това и да продължа с бременността.
Прегърнала приятелката си, Олив започна да я утешава:
– Ти преди всичко се опитай да се успокоиш.
Разбира се, тези думи не пресушиха веднага сълзите. Ева се почувства по-добре, когато сподели проблема си с най-добрата си приятелка и ѝ зададе още един труден въпрос:
– Как да обясня на Карл, че няма да се омъжа за него? Как изобщо да му кажа, че сме роднини?
Олив се опита да помисли:
– Слушай, може ли да си сбъркал? Доколкото си спомням, казахте, че сте видели баща си веднъж, когато е дошъл да ви види на шестнадесетия ви рожден ден. Толкова много време е минало! Може би сте сбъркали?
Ева възрази:
– А фактът, че фамилното и първото ти име се припокриват? А бенката над веждата? Това също ли беше грешка? Вярваш ли в такива невероятни съвпадения?
Ева и Олив седяха мълчаливо, обмисляйки ситуацията, и почти потръпнаха, когато съпругът на Олив влезе в кухнята и обясни:
– „Съжалявам, но Чарлз е там и моли Ева поне да поговори с него“.
Ева беше объркана. Олив погледна съпруга си:
– Яцек, какво правиш? Не можа ли да кажеш, че Ева не е тук?
Мъжът вдигна рамене:
– Оливия, ти учиш синовете си, че не е редно да се лъже! Какво ще стане, ако говоря така?
Оливия кимна:
– Добре, да вървим и като се обърна към приятелката си, попита: Може би вие двамата наистина трябва да поговорите?
Ева кимна и приятелката ѝ каза на съпруга си
– Яцек, повикай го тук.
Карол скоро влезе в кухнята и Олив тактично го остави насаме с Ева. Мъжът каза без дълги предисловия:
– Скъпа, мога да си представя как трябва да си се чувствала, но не е толкова лошо, колкото си мислиш!
Ева погледна почти бившия си годеник със сълзи на очи и се възмути:
– Разбираш ли, че ние сме брат и сестра?
Мъжът се засмя:
– Съвсем не! Лешек е мой доведен баща! Той се ожени за майка ми, когато още ходех на детска градина, затова го наричам татко. Когато си тръгнахте толкова набързо, той ни обясни причината за странното ви поведение, а аз побягнах след вас, но не ви настигнах . Отидох в апартамента ти – беше празен и разбрах, че сигурно си отишъл при Олив. Така че изтрий сълзите си и да се приберем у дома.
След емоциите, които се бяха спуснали върху нея, Ева беше толкова изтощена, че не можеше да се наслаждава. Опомни се едва когато Чарлз я целуна силно. Не останаха дълго в дома на приятелката си и скоро се сбогуваха с Олив и семейството ѝ, като им напомниха още веднъж, че със сигурност ще ги очакват всички на сватбата си.
