Най-добрата приятелка на Катя, Хана, я покани на петдесетия й рожден ден. Аня беше успешна. Тя се омъжи. Живял в града. Тя имаше салон за красота. Въпреки това след това тя остана мила и проста, както в онези дни, когато беше още ученичка. Животът на Катя не се оказа толкова добър. Бракът й се провали.
Те се развеждат, когато синът й Максим е на 2 години. Преместила се при родителите си на село. Катя си намери работа там. Тя отгледа сина си с помощта на родителите си. Максим вече беше студент. Катя работеше в земеделска фирма. Тя прекарваше всеки ден под слънцето на полето, където водеше записи за работата на комбайните. Когато приятел я покани на годишнината си, тя каза малко смутено:
– Аня, много ми е неудобно, но някак си ме е срам хората да излизат така. Причернях от слънцето. – Слушай, Катя, ти си невероятна! Току-що се върнах от Кан и ти взе тен за нищо. Общо взето ще кажеш, че си почернял на морето, ясно ли е? – Добре – каза Катя.
Когато Катя беше в къщата на Аня, Аня забеляза простата й рокля. Тя я заведе във фризьорски салон и й подари един от своите тоалети. Катя веднага се подобри. – Виждаш ли Днес ще ти намерим и съпруг! Отидоха в ресторанта. Катя отдавна не е ходила на подобни срещи. Тя се смути и излезе на балкона.
– Къде се пекахте? – дойде отзад. Към нея се приближи симпатичен мъж на средна възраст. – На терена – отговори кратко Катя. – Яли ли сте жито? – пошегува се той. – Да знаете, отдавна има комбайни за това. – Вие комбайнер ли сте? Те се засмяха. И разговорът започна.
Самият Алексий беше близо до темата, продаваше селскостопанска техника. За това си говориха цяла вечер. Катя се върна на село и дълго време мисли за него. Няколко дни по-късно в нейното село идва непозната кола. Оказа се, че това е Алексей. В този момент телефонът иззвъня: – Катя, Алексий ме попита къде да те намеря. Изглежда, че се е влюбил във вас! Катя изписка от щастие.
