Всички, които влизат в микробуса, недоволстват заради миризмата. Шофьорът просто сви рамене, каза, че е проверил всичко отново и не може да открие причината за миризмата. Пътниците затаиха дъх и се втурнаха към автобусната спирка, за да дишат въздух.
Всички гледаха с очакване какво ще кажат хората, които тъкмо влизаха. И предвидиха недоволството на всеки от тях. Една възрастна жена изненада всички. Тя влезе в микробуса с изправен гръб, не каза нито дума и просто седна в края на кабината до прозореца, правейки се, че нищо не забелязва.
Всеки даде съвет: отворете люка или люка, скара се на водача, оплака се от живота, някой дори заплаши да заведе дело поради небрежност. Изведнъж тази едра жена започна да се разхожда из салона. Един мъж попита изненадано: – Какво правиш? Защо ме душиш?
– Опитвам се да намеря някой, който е в моето обоняние повече от половин час. И определено ще го намеря. Скоро тя се спря на едно момиче. – Е, скъпа, нека те поканя на среща. Момичето мълчаливо стана и тръгна към изхода, но изведнъж микробусът внезапно се премести.
От якето на момичето изпадна куче. И момичето едва се държеше на краката си. Беше страшна картина: дрипаво, гладно, рошаво, изтощено куче… сълзи се лееха от очите й. По време на цялото пътуване тя не издаде нито звук. – Намерих я. Нося си го вкъщи, искам да го измия и да го покажа на ветеринаря…някой я заля с разтвора.
На гърба има отворена гной. Разлага се, оттам и вонята… Всички гледаха кучето с болка и съчувствие. Опитвайки се по някакъв начин да помогнат, те дадоха съвети. Едра жена даде номера на ветеринарен лекар, който се прибира вкъщи. Сякаш вонята беше премахната с ръка. Никой вече не говореше за това.
