– Баба Клава, колко можеш да теглиш. Утре ще съм на проверка в магазина имам липси в касата заради вас! Поисках да върна всичко навреме. – Гале, извинявай… но сега няма сняг. – Защо не? Беше издадена пенсия, но беше необходимо незабавно да се носят роши в магазина. Казахте, че трябваше да го върнете преди две седмици!! – Не крещи така, скъпа… истината е, че няма проблем. – Иди и търси тогава, ще ти дам време до вечерта.
Баба Клава излезе от магазина и сълзите й се търкаляха от очите. Тя не можеше да продължи, сълзите не се виждаха. Тук се качи чужда кола, такава не беше виждана в селото. Енергичен чичко слезе от колата и влезе в магазина.
– Лельо Галя, тук съм, познавате ли ме? – О, Альоша, колко галантен си станал, направо от града. Няма да те разпознаят, ще бъдеш барат. – Да, лельо Гал, дойдох за малко в родното си село. – Хубаво е да не забравяте родния край, идвайте по-често.
– Ще опитам. Даваш ми кутия бонбони, най-добрите, скъпа. И е по-добре да имате пет наведнъж, трябва да посетите много от тях. Един весел мъж излезе от магазина с голям пакет и забеляза бърборещата стара дама Клава.
– Ами ти? Галка обиди ли те? – Не, напротив, тя помогна, а аз я разочаровах. Не мога да върна дълга. – Какво си правил, пиеш ли, нещо? – Какво казваш, скъпа? Взех продуктите, а пенсията отива за лечението на дядо ми. Сега лекарствата са толкова скъпи…
Альоша се върна в магазина, провери в тетрадката си какво е намислила баба Клава. И наистина, само продукти: захар, брашно, хляб, колбаси. Альоша уреди всичко за баба си, купи й и пакет с продукти. – Да оздравява бързо дядо ти. – Благодаря ти, скъпа… Дори не знам какво да кажа. Малко са хората като теб.
