Мъжът помогна да пренесе количката, а самият той хукна на работа. Със сина ми Максим излязохме на разходка в парка. За мое учудване в парка нямаше никой, само момиче, което се разхождаше с едногодишно дете. Сигурно току-що е започнал да ходи, защото често се свличаше по дъното си.
Възхищавах се отдалеч на опитите му да стане от асфалта, представях си как Максимка ще направи същите опити на неговата възраст. Когато момичето мина покрай мен, очите ни се срещнаха. Тя спря до мен и ме погледна внимателно, след което каза: – Светлана, здравей. Колко се радвам да те видя.
Бях изненадан, защото не познавах момичето. – Съжалявам, но не ви познавам. – смутих се. – Сигурно не ме помниш. Ти и аз бяхме в същата болница преди повече от година. Ти ми спаси живота тогава. – Елена, скъпа, колко си се променила. Какво прекрасно дете имаш.
Поговорихме малко и когато тя си тръгна, си спомних моментите, когато направих първия си спонтанен аборт. Тогава ме поставиха в родилната зала с Олена, Олена също лежеше там. Момичето отказа да храни собственото си дете, искаше да я изпрати в сиропиталище. Тогава говорих с нея, разбрах, че случайно е летяла до 17-годишна възраст.
Момчето е в храсталака, а родителите са заплашили, че ще изхвърлят нея и детето навън, ако я прибере. Когато родителите дойдоха при дъщерята, за да я посетят, изтичах до медицинската сестра, убедих я да доведе детето си, да го покаже на баба и дядо. Мислех, че сърцата им ще се свият като го видят и така стана. Дядото взел внука си на ръце и казал: – Той е разглезен нахалник!
Прибраха детето вкъщи. До момента Олена вече е срещнала добър мъж, който е осиновил детето й. Родителите на момичето не чуват душа във внучката си. След спонтанен аборт забременях три месеца по-късно. В крайна сметка бях готов да се оженя за сина на Елена, ако тя му откаже. Радвам се, че всичко се разви добре за двама ни.
