Тогава се съгласих да работя вместо моя колега. Всички негови отговорности бяха прехвърлени на мен, с изключение на основната ми работа. Отдавна мечтая за увеличение на заплатата, шефът каза, че всичко ще бъде наред. Беше нов шеф, той още не познаваше никого от нашия екип.
Избраха ме, защото работата изискваше специализиран работник, никой освен мен нямаше да може да работи. Работих три месеца, не питах за заплатата, шефът мълчеше. Не издържах и попитах. – Засега няма възможност да ви дам заплата. – отговори ми шефът. – И кога ще бъде? – Кога ще има повече.
И тогава търпението ми се появи, аз също не бях в настроение, както и шефът ми, но минаха три месеца, не е норма да оставиш служител без заплащане толкова дълго време. – Е, тогава няма да има доклад. Няма да видите доклада, докато не ме уведомите. – Откъде да ти взема пари сега? Побъркан ли си? – отговори ми тогава шефът.
Между другото, поради факта, че в началото не се поинтересувах за заплатата за новите си задължения, не знаех колко ще получа след три месеца. – Колко ще ми дадеш? – Намерих време да попитам, току-що напуснах Андрий Иванович. Сега не ми става. Сега имам проблем. Извадих оригиналите на документите, с които работех, и ги изсипах всичките на бюрото на шефа.
– Ще имаш проблеми, ако напусна тази работа. И ще трябва да работите сами с него. Тук освен мен никой не може да се справи. Затворих вратата в кабинета, винаги съм мечтал да го направя. Беше, разбира се, невероятно, никой никога не беше разговарял с него така преди.
Той вече намери служител на следващия ден, това беше мой приятел и колега на непълно работно време. В резултат на това тя не можа да се свърже с мен, по нареждане на шефа. Но отговорностите ми започнаха да се проверяват незабавно, трейлър след трейлър.
Не издържах и написах молба за напускане. Освен това имах две предложения от други места. Можех спокойно да си тръгна, което по принцип и направих. Три дни по-късно шефът ми се обади и ми предложи невъобразима заплата, за да се върна. Но принципът си е принцип. Необходимо е да се отнасям нормално към работата си.
