Влада и Руслан се срещнаха в института, година по-късно се ожениха. Те взеха апартамент в инотека, по-късно имаха дъщеря. Каквото и да се случваше в семейството им, Влада често заплашваше съпруга си с развод, е, кой ли не.
Руслан имаше стара баба, той често ходеше да я посещава в близкия град и й помагаше. Скоро тя почина. Съпругата на Руслан от пазача каза: – Вече беше стара, добре че всичко стана бързо, не я болеше. – Тя не е пожелала зло на баба си, просто така се случи. Бабата на Руслан остави малък апартамент като наследство.
Семейството на момчето веднага реши да подготви апартамента за раждането, Влада не се интересуваше от почистването, казват, нещата й ги нямаше. Интересувала я само телефонът на мъжа й дали баба й е оставила бижута. И наистина си тръгна. Красиви рубинени обеци. – И баба ти е вкусила! Не се разстройвай, Руслан, рано или късно тя щеше да умре.
Трябва да живееш. Тогава Руслан мълчеше, беше много разстроен. В деня на предаването на апартамента той обяви на Влад: – Влад, майка ми и аз решихме тук. Още няма да продаваме апартамента, ще го даваме под наем… Късно беше да възразим. Въпреки че се съгласи със съпруга си да уреди апартамент за него. В уречения ден Руслан и майка му просто се срещнаха с брокер и я регистрираха като тъща.
Властите научили за решението едва след като съпругът и свекърва й пристигнали у дома. – Представяте ли си, той уреди апартамент за майка си. – каза Влада на приятелката си, – тя дори не можеше да уреди сина си, камо ли да роди! И какво ще стане с дъщеря ми?
Да останеш на улицата? Все още не сме изплатили ипотеката! Тя специално го е измамила! Необходимо е да се разделите, доверието е подкопано. Руслан се прибра в този момент, чу разговора и се убеди, че майка му е права, Влада стана по-благоразумна с възрастта.
Свекървата каза само на сина си, че снахата дори не се притеснява от смъртта на баба им, но тя най-добре знае какво да прави с апартамента си. Руслан знаеше, че апартаментът в крайна сметка ще отиде при дъщеря му, той просто го издаде на майка си за момента.
