Свекърва ми ме смяташе за провинциален бедняк и се тревожеше за имуществото на сина си. Тя много настояваше да съставим предбрачен договор, но когато разбра какво притежавам, бързо промени мнението си.
Майката на съпруга ми имаше много негативно отношение към мен, защото бях дошла от далечна провинция.
Всъщност аз бях новодошла. Родителите ми живеят в Подласие, където живях до края на гимназията. А за следването си отидох в един далечен град, исках да разнообразя малко живота си.
Можех да уча и по-близо до дома си, но избрах да пътувам. Родителите ми не бяха против. Те спокойно плащаха за обучението и настаняването ми. Макар че и аз се опитвах да изкарвам допълнителни пари, за да не искам твърде често пари от родителите си. В семейството нямаше финансови проблеми, но родителите ми ме научиха да ценя парите и да се стремя към финансова независимост. Разбрах това, когато бях още дете.
Например парите, които родителите ми даваха за нещо конкретно, трябваше да се харчат само за тази цел. Те можеха да поискат отчет и да ми се скарат, ако ги похарча за нещо друго. Но за парите, които изкарвах сам или получавах като подарък, родителите ми не казваха и дума. Дори ако ги харчех за сладкиши, играчки или нещо също толкова ненужно. Моите пари – аз решавам.
В зрелия си живот се придържах към същия принцип. По-добре е да си ги изкарам сам и да не отговарям пред никого. Родителите ми ще помогнат, разбира се, но не искам да злоупотребявам с тяхната доброта. За дипломирането ми те ми купиха апартамент в града, в който учех. Искаха да го направят и преди, но аз не знаех дали ще остана, или ще се прибера у дома. Но аз реших да остана.
Получих собствения си апартамент след мащабен ремонт. Когато си намерих работа, започнах да заделям пари за кола. На двадесет и пет годишна възраст вече имах доста добра кола. Не нова, но доста пъргава, макар и употребявана.
Запознах се с бъдещия си съпруг на работа. Бързо се харесахме и след три месеца той вече живееше с мен. Апартаментът ми беше с по-добро местоположение от този, който той беше наследил от баба си.
Вече се бях запознала с майка му, след като ѝ бяхме предложили брак. Той каза, че майка му била много специфична, интересувала се само от имоти, така че думите ѝ трябвало да се пренебрегнат. Годеникът пет пъти подчерта, че не е съгласен с гледната точка на майка си. Това много ме изненада, но след като се запознах с тази „прекрасна жена“, всичко стана ясно.
По време на срещата тя надълго и нашироко ме попита откъде съм дошъл. Леко се стъписа, когато разбра, че не съм оттук. Попита ме за образованието и работата. Отговорих в общи линии.
Мисля, че трябва да сключите предбрачен договор преди брака. Скъпа моя, не се обиждай, просто ако нещо се обърка, ще е по-лесно да се разделите. Всеки ще знае веднага на какво има право. Ще бъде по-лесно за всички – каза бъдещата свекърва с успокояващ тон.
Цялото отношение на съпруга ми ми подсказа, че просто трябва да си мълча и да не продължавам темата, така и направих, кимайки с глава на думите на свекървата, след което тя се усмихна.
По-късно темата се появи още няколко пъти. Свекърва ми размишляваше, че макар да не могат да продадат апартамента на баба ми, където живееха някои роднини, затова продажбата ще се осъществи след сватбата. Синът, а и съпругът ми ще купят нов апартамент, но той трябва да бъде регистриран на негово име, така че ще е подходящо. Аз само повдигнах вежда от изненада, а после поисках обяснение от съпруга си.
– Казах на майка ми, че ти даваш апартамента под наем. Тя щеше да ми се скара, ако разбере, че живея при теб. В края на краищата аз съм мъж и съм отишъл да издържам жена! – подражаваше на собствената си майка.
А свекърва ми с нейния предбрачен договор все още не се отказваше. Тя дори намери адвокат и след това ме помоли да запиша всичко, което имах в този момент. Така че изброих.
-Имам апартамент тук, кола. Имам още един апартамент там, в къщата на родителите ми, и къща, в която сега живеят майка ми и баща ми, но тя вече ми е преписана, защото строят нова за себе си.
Виждайки този списък, свекърва ми широко отвори очи. Тя се замисли за нещо и после бързо прекрати срещата. Тя не говореше повече за сношението. Съпругът ѝ се опита да се приближи до нея още веднъж и попита кога ще дойде адвокатът със споразумението. Свекървата веднага отвърнала на удара и започнала да му говори, че едно нормално семейство няма нужда от такива измишльотини и че бракът трябва да се гради на доверие.
– Какво имаш предвид! Ами ако се наложи да се разведете? – продължи подигравката на съпруга.
– Няма нужда да мислиш за развод! Вие дори още не сте женени! – изръмжа свекървата,
Със съпруга ми едва сдържахме смеха си. Е, нас ни забавляваше майката на съпруга ни!
Колко бързо си променя мнението този човек!
Както и да е, след като изброих имуществото си, за свекърва ми станах не „Скъпа моя“, а „Миленка, слънчице“. Ето как придобих значимост в очите на свекърва ми.
