Родом съм от провинцията, но след училище отидох в университет в града и там останах. Преди да се оженим, родителите ми ми купиха двустаен апартамент, в който живеем сега.
Отначало бяхме щастливи, че имаме собствен апартамент, но сега ни е тясно, защото аз и двете ми деца трябва да делим една стая. И моите родители, и родителите на съпруга ми разбират това.
Само моите родители вече направиха всичко, което можеха – купиха ми апартамент, но свекърва ми не иска да помогне. Тя живее сама в просторно двустайно жилище, а майка ѝ, бабата на съпруга ми, също живее сама в същия апартамент. Логично би било те да се преместят заедно и да живеят заедно; тогава единият от апартаментите ще бъде свободен и ще решим жилищния си проблем.
Един ден майката на съпруга ми празнуваше 55-ия си рожден ден. Не дойдохме с празни ръце – подарихме ѝ нова пералня, която тя отдавна искаше. Надявахме се, че тя най-накрая ще ни направи дългоочаквания подарък.
Но свекърва ми остана безмълвна; тогава съпругът ми пръв заговори. Той предложи на майка ми да вземе баба ми и да ни даде нейния апартамент. Обещахме им, че първо ще могат да задържат парите от наема на нашия едностаен апартамент. Свекърва ми категорично отказа, като каза, че иска да живее спокойно на стари години и да не се съобразява с майка си (баба ми сега е на 78 години). Свекърва ми каза, че ако искаме по-голям апартамент, можем да продадем нашия и този на баба ми, да купим тристаен и да го преместим при нас. Този вариант не ме устройва по две причини:
Не искам да продавам моя апартамент, защото тогава ще стане общ, и не искам да живея с бабата на съпруга ми, когато имам дъщеря. Защо да не живеят заедно? Те са майка и дъщеря! Кои са тези странни хора?
Родителите ми цял живот са живели в селото с майката на баща ми. Имаха всякакви проблеми, но родителите ми никога не се оплакваха, баба ми също помагаше много в домакинската работа и живееха заедно.
Изненада ме и това, че свекърва ми каза на съпруга ми и на мен, че когато не може да живее повече сама, ще се премести при нас и ще наемем апартамент. Така че сега свекърва ми ще живее сама, а след това вие ще я вземете при себе си и ще се грижите за нея. Страхувам се, че един ден ще се стигне до това, защото съпругът ми няма да я остави при никакви обстоятелства.
Между другото, баба ми също не иска да живее с нас или със свекърва ми. Те са наши роднини. Защото не е ясно как ще се реши жилищният ни проблем.
