От ранна възраст Джулия се отличава с доброта. Това се проявява особено ясно в отношението ѝ към бездомните животни. Тя ги хранеше и си играеше с тях.
С напредването на възрастта тя си остава същата добросърдечна душа. Един ден, на път за работа, тя отишла да изнесе боклука. Някакъв мъж ровеше в кофите за боклук. Когато забелязал Джулия, той се отдалечил и се престорил, че просто минава оттам. Тя забелязала, че той не е пиян, а просто гладен и отчаян.
„Вземи това, купи си храна“ – подаде му тя малко пари. Бездомникът я погледнал с очи, пълни със страх: „Чакай ме на тази пейка до шест часа. Може би ще мога да ти помогна.“ Джулия казала и отишла на работа. Бездомният мъж я чакаше. Когато тя се приближила до него, той ѝ подал една роза. „Не е открадната, не е счупена.
Работих при разтоварването и го купих“, казва той. Джулия го покани в дома си. Там тя изпратила Игор (както се казвал Бомжа) до банята и изтичала до магазина. Купила си бельо и спортни дрехи. По-късно Игор разказал своята история.
Миналата година баща му карал снаха си и внучката си на зъболекар с колата си, когато в тях се врязал самосвал и убил всички. След катастрофата Ихор започнал да стене. Не можел да спре. Наоколо нямало никой, който да му помогне да слезе от високото си ниво. Майка му починала преди две години, а съпругата му израснала в сиропиталище. Приятелите му някак си се бяха изпокрили, но се появиха куп пияници.
Накрая се оказа без покрив над главата си и без документи. Когато разбра, че е бездомник, Игор не се притесни особено. Той нямаше нищо и никого, за когото да се бори. Единственото, което искал, било да умре и да се върне при семейството си.
Въпреки това той мразел мисълта за самоубийство. Вместо това се впускал във всевъзможни караници и спорове, но не успявал да умре… Но Юлия, която му дала 500 рубли и го поканила да остане при нея, събудила в него надежда. Игор започна да се бори за себе си. За документите и правата си… Шест месеца по-късно се ожениха.
