Когато Зина беше на шест години, съпругата ми почина. След това не изживях нито един ден за себе си. На погребението на съпругата ми ѝ обещах, че ще се грижа за дъщеря ни и ще я обичам заради нас двамата до края на дните си. Моята Зина израсна умна. Учеше само с петици, помагаше ми вкъщи и готвеше като майка си: вкусно – пръсти да оближеш.
Времето минаваше и Зинка започна да учи самостоятелно. Там академичните ѝ резултати значително спаднаха, но това нямаше значение, защото дъщеря ми работеше по същото време и продължаваше да ми помага в домакинската работа. По-късно Зинюля се запозна с Михаил и скоро след това го представи на мен.
Изглеждаше приятен човек и аз бях много щастлива, когато децата казаха, че са решили да живеят при мен след сватбата. Именно след сватбата всичко се обърка. Зетят ми започна да общува с мен. Постоянно беше груб, обиждаше ме и ми крещеше…
Затова, когато дъщеря ми предложи да продадем двустайната ни къща и да купим голям апартамент в столицата, поставих едно условие: трябва да регистрираме апартамента на мое име. Зет ми, както се очакваше, започна да крещи, че не му имам доверие.
Нямах какво да крия. Казах им директно: „Трябва ми гаранция, че няма да остана на улицата на стари години. Няма да съм тук, а апартаментът ще е ваш и ще можете да правите с него каквото си искате“. Дъщеря ми и съпругът ѝ опаковаха вещите си, като в процеса на работа хвърляха всякакви обиди по мой адрес, и два дни по-късно се преместиха в града.
След това Зина завинаги забрави съществуването ми, но дълбоко в себе си се надявах, че дъщеря ми ще ме разбере и ще спре да се дуе. Няколко месеца след този спор беше моят рожден ден – 60-ият ми рожден ден. Бях сигурен, че Зиночка ще ме изненада, затова почистих цялата къща, приготвих любимите ястия на Зина, облякох се и седнах на масата.
Прекарах целия ден, седейки на масата, гледайки през прозореца, в очакване портата да се отвори и най-накрая да видя Зина.Чаках я до вечерта, а вечерта се преоблякох, легнах си, като оставих всичката храна на масата, плаках, говорех с картината на жена си и не разбирах как съм заспал. Толкова ли беше обидена дъщеря ми на мен, че дори не искаше да ме поздрави по телефона? Или нещо се беше случило с нея? В края на краищата моята Зинка не можеше да забрави така стария си мъж….
