Сватбата беше в разгара си и изведнъж Мария влезе в залата. „Защо дойде тук?“ – попита Оксана. – „Няколко пъти ти казах да не я каниш! – Успокой се, скъпа – отвърна Олег. – Нима такава дреболия може да попречи на нашето тържество? – Аз те помолих…
– Никога не съм я канил …. „Горчиво, горчиво, горчиво!“ – възкликнаха гостите. Сладката и дълга целувка беше прекъсната от гласа на тамадата: „Време е нашата булка да хвърли букета си. Да видим чия е следващата сватба! Всички момичета напуснаха празничната маса и застанаха в кръг. Оксана застана в средата на кръга. Тя беше невероятна в снежнобялата си рокля, която беше мечтала да облече преди месец.
И сега, най-накрая, това се беше случило: тя беше станала съпруга на своя шеф, успешен мъж. Момичетата се разпръснаха и се събраха на едно място. Всички вдигнаха ръце и се приготвиха да лапат. Оксана се обърна с гръб към момичетата и хвърли букета си.
Когато Оксана се обърна, видя букета си в ръцете на съперницата си. Дъхът на Оксана заседна в гърлото ѝ. „Ела до микрофона, момиче, ти хвана букета. „Ти имаш глас – каза тамадата. „Как се казваш, излез напред!“. Целият живот на Оксана прелетя пред очите ѝ.
Ето я, малко момиченце, което тичаше по брега на реката и викаше за помощ. Николай беше с пет години по-голям от нея. Момчето не се чувстваше добре, кракът му сигурно беше изкълчен и той започна да се мята във водата, необичайно. Имал късмет, че наблизо имало рибари.
Те чули виковете на Оксана и се притекли на помощ. Когато помогнали на момчето, то хванало ръката на Оксана и с усмивка казало: „Благодаря ви! Когато пораснеш, ще се оженя за теб“. Тогава Оксана започнала да го чака да порасне. През цялото това време тя не се отделяше от Николай. Другите момчета се шегуваха: – „Виж, годеницата ти пак тича“, „Какво искаш, ще се оженя за нея“, отговори той шеговито. За Оксана нямаше нищо по-важно от този смях.
Когато Микола се върна от армията, Оксана вече беше на седемнайсет. По време на отсъствието му тя се беше превърнала от обикновено селско момиче в красива жена. След завръщането си от армията Микола започнал да работи като шофьор и започнал да строи къща. Оксана непрекъснато се опитваше да привлече вниманието му: „О, виж, не си забравил за мен.
– „Ще се омъжиш ли за мен? Сигурно е така, защото скоро Оксана разбра, че чака бебе. Сватбата им била скромна. Докато се строеше къщата, Оксана се премести при родителите на Николай. Родителите се отнасяли добре с Оксана. Свекърва ѝ не се карала на снаха си без причина.
А свекърът ѝ бил спокоен човек, много приятен. Но имало един проблем – щом Оксана родила голям корем, Николай започнал да не се прибира вечер. Казвал на нея и на родителите ѝ, че е на строеж. Но Оксана ставаше няколко пъти през нощта, идваше на строежа и него го нямаше.
Тя казала на свекърва си. „Бъди търпелива, Оксана, бъди търпелива“. – тя отговорила. Мислите ли, че моят не е избягал, когато е бил малък? Избягал е… и едва тогава се е опомнил. Но скоро целият град зашушука, че Николай има връзка с Тамара. Оксана не можеше да издържи. Веднага щом Оля се роди, тя си събра багажа и се върна при родителите си. На два пъти Микола успява да я убеди да се върне и тя се връща. Но след известно време всичко се повтори.
Тамара, Вика, Снежана… Момичетата се бяха променили. Николай не се беше променил, той беше студен с Оксана. Искаше да има дъщеря. Оксана осъзна това и подаде молба за развод. Скоро тя замина за един областен център, за да опита късмета си там. Оставя Оля с родителите ѝ.
Микола често я посещаваше или я водеше при себе си. Оксана решава, че този път ще се омъжи с уговорен брак. След развода тя се връща към моминското си име и сменя паспорта си. В него нямаше никакви печати. Животът ѝ започнал отначало! Оксана имала леля в града. Леля Галя уредила Оксана да изкара курс по офис мениджмънт, а след това и работа като секретарка във фирмата на Олег.
Леля Галя била приятелка на майка му и ѝ препоръчала племенницата си. Това се случи в идеалния момент, тъй като бившата секретарка се беше омъжила и излезе в отпуск по майчинство. Мария беше кандидат за длъжността. Тя вече беше работила като помощник-секретарка и беше влюбена в шефа си.
Всички знаеха това, но Олег не го забелязваше. Оксана се появи в живота му точно тогава, когато той най-много я очакваше. Умна, грижовна, весела! Вероятно е прогонила всички претендентки от него. А сега им предстои сватба! Леля Галя е положила много усилия за нея. Но това е съвсем друга история.
Единственото, което притесняваше Оксана, беше, че не каза на Олег и семейството му, че има дъщеря. Мислеше, че ще им каже, когато имат деца. В края на краищата Оксана обичаше своята Оля с цялото си сърце. „Всичко си има време“. – й казала леля й Галя – „трябва да осигуриш добро бъдеще за себе си и за децата си!“.
Един ден Оксана научава, че Мария е в нейния град. Какво правеше тя там? Какво знае тя? Не напразно е казано, че „в едно тихо блато…“. Мария беше тиха, затова за Оксана беше толкова лесно да надхитри съперницата си. Но една жена ще направи всичко заради любовта! Очите на Оксана потъмняха, когато Мария се приближи до микрофона:
„Здравейте, казвам се Мария. Работя за Олег Андреевич. Никой не ме е канил тук. Но аз дойдох. Дойдох, за да ви кажа… – Оксана затаи дъх. Тя хвана ръката на Олег и я стисна силно: „Така че, скъпи, не се притеснявай. Аз знам всичко. – Какво? Какво знаеш? – Имам изненада за теб.
Може ли да ми обърнеш внимание, моля? Бих искал да поздравя моята колежка за сватбения букет, който държи. Пожелавам ѝ благополучен брак. И искам да изповядам любовта си към моята законна съпруга. Оксана, обичам теб и дъщеря ни Оля.
Надявам се, че ще имаме още много деца заедно. Оксана видя как майка ѝ и красиво облечената ѝ дъщеря влизат в залата за тържества. Когато дъщерята видя Оксана, тя се затича към нея. Оксана разтвори ръце и се засмя радостно. Олег ги прегърна и двете. -Но как, как разбрахте?
„Простете ми. Ще поговорим за това по-късно. „Идете сега – кимна той на Мария, – дойдох да ви кажа… да ви поздравя, Олег Андреевич и Оксана Василиевна. Бъдете щастливи! А това е подарък от нашия екип. В стаята беше внесена голяма кутия. Когато Оксана погледна какво има вътре, тя прошепна на Мария:
„Значи си дошла тук само за да ми дадеш подарък?“ „Да“, отговори Мария. „Ще срещна моя принц и ще бъда щастлива. Всичко се случва в собственото си време. Знам го със сигурност сега, когато хванах букета ти.“ – „Благодаря“, отвърна Оксана и прегърна бившата си съперница. знаеш ли, всички шепнат, че съм се омъжила за цял живот. А той е …. Обичам го!“ – отговори Мария.
Тази история завърши с щастлив брак. Олег се влюби в Оксана от пръв поглед. Разбира се, той веднага започна да разпитва за нея. От момента, в който се срещнаха за първи път, той знаеше, че тази жена е предназначена за него. Той внимателно следеше интригите на леля си Галя и майка си, които активно се опитваха да набедят двойката.
Разговарял и с бившия съпруг на Оксана. Когато той дойде, за да разруши връзката им. Но той се бореше за своята жена. Не се вслушваше в слуховете. Не обръщаше внимание на потайностите на Оксана. Искаше тя да бъде майка на децата му.
