Със съпруга ми Зигмунд се оженихме преди осем години. Първата година живяхме в апартамент под наем, а след това изтеглихме ипотечен кредит за собствения си мечтан апартамент. Това не беше лесна стъпка. Въпреки че бяхме планирали всичко и се опитвахме да спестим пари, все пак трябваше да се откажем от много неща.
Затова, когато изплатихме последната вноска по кредита, бяхме изключително щастливи. Чувствахме, че най-накрая ще можем да си отдъхнем с облекчение.
За да отпразнуваме края на изплащането на заема и, между другото, рождения ден на съпруга ми, реших да организирам парти за най-близките си. В края на краищата отдавна не бяхме имали възможност да се съберем всички заедно.
Приготвих всичко и поканих гости. Включително и свекърва ми. Не исках да дойдат и по-малкият брат на съпруга ми Тимон и съпругата му Мария, но знаех, че ако те не са там, няма да дойде и майката на съпруга ми. А нейното отсъствие щеше да накара Зигмунд да се чувства много неудобно. Ето защо помолих и тях да дойдат.
Мисля, че трябва да обясня защо съм толкова резервирана към Тимон и Мария. Тимон е брат на съпруга ми – той е добър човек, но има много лош характер. Започнал е да работи доста бързо, веднага след университета. Скоро след това се запозна с Мария, в която се влюби. Ожениха се, след като се познаваха от една година. Заедно теглят ипотечен кредит за апартамент, точно както направихме ние, с тази разлика, че го отдават под наем на наематели, за да печелят пари за изплащане на дълга, и живеят с родителите на Зигмунт и Тимон.
Мария не работи никъде, но прекарва много време с приятелките си. Мисля, че може би се среща и с други мъже. Но това не е моя работа, те са тези, които създават това семейство, и смятам, че не бива да се намесвам, ако не ме помолят за това.
Всички гости пристигнаха на партито ни навреме. Исках това, защото исках да организирам парти-изненада, което съпругът ми да помни години наред. Всичко протече по план и аз останах много доволна от това как премина срещата. След известно време седнахме заедно на украсената маса и гостите започнаха да ни поздравяват и да пожелават на Зигмунд всичко добро. Бяхме много доволни, докато Мария не реши да говори, а на мен все още ми е трудно да повярвам, че тя може да каже нещо подобно:
– Зигмунд! Пожелаваме ти много щастлив рожден ден! Също така сме много щастливи, че най-накрая си успял да изплатиш заема! Сега сигурно ще разполагаш с допълнителни пари, така че имам идея за това. Сигурен съм, че ще искаш да помогнеш на брат си и на мен. В края на краищата ние все още изплащаме кредита си и ни предстоят още доста вноски.
Бях все по-шокиран, докато слушах думите ѝ. Оказа се обаче, че това не е краят на изявлението й. Мария продължи:
– Разчитам на теб да платиш вноската по заема ни, все пак тя е същата като твоята преди! Аз не работя, а Тимон не печели много и ни е трудно да свързваме двата края.
Оказа се, че Мария е решила да вземе заем от 250 000 злоти от банка, която начисляваше гигантски лихви. Двойката не можеше да се справи с изплащането на този дълг. Това не било много разумно, но освен това смелостта на жената шокирала всички слушатели.
Мисля, че аз бях първият човек, който се събуди.
– В какъв смисъл трябва да плащаме вноската по ипотеката ви? – Попитах – Не ви дължим нищо и ипотеката ви е ваш проблем, а не наш. Не ние сме тези, които са я взели. В края на краищата ти нямаш никакви здравословни проблеми, Мария. Сама можеш да си намериш работа, за да изкарваш допълнителни пари, а Тимон също може да смени работата си с друга.
Мария изглеждаше възмутена от моето отношение:
– Но защо да го правим? В края на краищата и двамата работите! Платили сте си, така че сега трябва да ни помагате! Защо мислите само за себе си? В момента майката на Тимон трябва да плаща за всичко, но от следващия месец ще можете да я облекчите! – изкрещя Мария с уверен тон
Тимон просто седеше тихо и не каза нито дума. Двамата със Зигмунд започнахме да защитаваме нашите причини и да отказваме да плащаме за техните разходи. Защо трябва да го правим? Бяхме спестявали и работили здраво в продължение на много години. Мислехме, че поне сега най-накрая ще започнем да живеем нормално, а ето че се появиха такива изисквания! И то от най-близките ни хора!
Изслушахме цял куп обиди по наш адрес. Цялата реч продължи около час. Мария крещеше колко сме алчни, лоши и безсърдечни, защото не сме искали да помогнем на семейството. Най-лошото от всичко това беше, че свекърва ми подкрепяше Мария. Тя също смяташе, че ще имаме излишни, ненужни пари, които трябва да им дадем.
Защо трябва да плащаме чужди дългове? Ние със Зигмунд нямахме намерение да го правим.
Скоро гостите ни се разотидоха по домовете си. Със съпруга ми ще помним този ден отлично до края на живота си. Жалко е само, че беше точно по тази причина.
Във всичко това знам със сигурност само едно нещо. Няма да изплащаме нечий чужд кредит. Нека този, който го е взел, да го върне. Нека да потърси други източници на пари. Ние не им дължим нищо!
