Зина, свекървата на Ирина, изкрещя на снаха си: „Вземи си детето и си тръгни. Това не е нашето дете. Но Валера ти се е доверил толкова много! Ира не направи нищо друго, освен да прегърне бебето си и да се разплаче. А Зинаида продължаваше да повтаря през цялата бременност на Ира, че не е бременна от сина си. Валера израсна като маминото момче и през целия си живот беше под неин контрол.
Дори семейният живот не го промени. Ира не можеше да направи нищо в тази ситуация и просто гледаше съпруга си с насълзени очи. „Валера, защо позволяваш на майка си да ме тормози по всякаква причина? Какво съм направила лошо?“ – Бъди търпелива, скъпа. Това е майка ти!“ Но последната капка в търпението на Ирина бяха думите на свекърва ѝ, че детето, което Ирина наскоро е родила, не е на сина ѝ…
Нямаше какво да се прави. Айра опакова всичките си вещи, малките дрънкулки на бебето и замина за дома на родителите си. Но не това беше най-болезненото нещо: денят, в който си тръгна, когато Валера дори не се опита да я спре, беше денят, в който тя умря. Свекървата беше победила и беше триумфирала.
Най-накрая щеше да се върне към нормалния си живот. В края на краищата тя си спомняше отлично и се опитваше да върне онези вечери, когато нейната Валерка се прибираше от работа и сядаха да вечерят, пиеха чай и водеха приятен разговор. Но един ден й се случи нещо неочаквано. Валерка се прибираше от работа късно през нощта, когато неизвестен хулиган го нападна, зашемети го и го ограби.
За съжаление Валера така и не дошъл в съзнание и починал… Зина почти загубила ума си. Всяка вечер влизала в стаята на сина си, докосвала вещите му и плачела… Но животът на Ира се върнал към нормалния си ход. Ето че тя, радостна, тичаше към детската градина, за да вземе Тимоша. Повишиха я в работата, любимият ѝ съпруг ѝ сготви вечеря, а бебето я зарадва с успехите си – на такава ранна възраст.
Един ден Ира видяла свекърва си и почти се изплашила от вида ѝ. Тя приличала на бездомник. От нея беше останало само това, което беше останало.“ “О, това е Валера. „О, да, Валера – каза тя през сълзи… – Съжалявам, съжалявам, съжалявам, съжалявам. Аз бях тази, която съсипа твоето семейство, а и моето също. Аз съм най-лошият човек на света… – Ира се смили над бившата си свекърва. Сега тя позволява на баба си да общува с внука си от време на време.
