Тя беше красива. Косата ѝ блестеше с меден оттенък. Кафяви очи… А той се смяташе за посредствен. Обичаше я още от пети клас, но (смятайки се за недостоен) никога не показа чувствата си с дума или намек. Скриваше чувствата си под показно безразличие… Училището минаваше незабелязано. И така, той беше демобилизиран от армията. Чувствата му към неговия съученик бяха почти забравени.
Майката организира тържество в чест на завръщането на сина си. Имаше много гости. Разбира се, присъстваше и приятелят на Саша. Излязохме заедно на балкона, за да си поговорим. В крайна сметка не се бяха виждали толкова дълго време. Саша говореше за съучениците си. „Преди една година тя и баща ѝ попаднаха в автомобилна катастрофа. Сега Инна е в инвалидна количка.
„Мисля, че ще има предложение, но не знам подробности… Тя те харесваше, Игор, признах й чувствата си на дипломирането, но тя отказа. И тя започна да ме разпитва за теб. Попитах я защо иска да знае. Ина каза, че си й харесал. Дори ме помоли да поговоря с теб, но гордостта ѝ попречи. Но аз не казах нищо, задушавах се от обида. Прости ми, Игор, но може би така е по-добре? Игор не отговори. Върна се в стаята, мълчаливо излезе в коридора, облече сакото си и излезе. Имаше нужда да остане насаме с чувствата и мислите си.
Той не обвиняваше приятеля си. Той се караше на себе си. За малодушието си, за неуместната си гордост, за… Краката му го отведоха в апартамента на Инна. Майка му отвори вратата. „Здравей – първа го поздрави Инна. Как си?“ – „Сам виждаш – усмихна се Инна.“ – „И не смей да ме съжаляваш.“ – “Съжалявам? Този, когото съм обичала цял живот?“ Игор беше изненадан от думите му. Каза ги така, сякаш от раменете му бе паднала тежест. Инна също беше шокирана. Тя не можеше да повярва на това.
Минаха няколко месеца, преди да повярва… Операцията беше успешна. Мина една година и Инна се изправи на крака. Инна и Игор се ожениха. Щастието им било помрачено единствено от последиците от операцията: тя не можела да роди дете… Този ден Игор се върнал от работа по-рано… „Приготви се – казал той на жена си, – ще те чакам в колата. Потеглиха към сиропиталището. „Защо сме тук?“ Инна се напрегна. „Изненада… …Момиче, заобиколено от играчки. С медна коса…Инна, Игор и тяхното медно космато чудо. Какво друго е необходимо за щастието?
