С Камил сме женени от шест години и имаме две деца. По принцип отношенията ни са много добри и като цяло може да изглежда, че сме идеален брак, ако не беше едно „но“ – неговите родители.
Благодаря на съдбата, че имахме възможност да живеем отделно, без моите родители, защото мисля, че в противен случай семейството ни бързо щеше да се разпадне. Не, не защото свекървите са лоши, а защото оказват голямо влияние върху сина си. Понякога се случва така, че родителите не приемат децата им да стават самостоятелни и винаги се опитват да ги контролират.
Камил също се дразнеше от това поведение на родителите си и затова беше първият, който предложи да живеем отделно след сватбата. Така успяхме да намалим влиянието на родителите му върху семейството ни, но не се отървахме напълно от него. Те се обаждаха всеки ден и идваха редовно веднъж седмично за проверка.
Вече дори бях свикнала с това, но с появата на децата контролът им ставаше все по-непоносим. Свекърва ми трябваше да знае всичко – кога малките се хранят, спят и дори кога ходят до тоалетна. Стисках зъби, учтиво вдигах телефона и учтиво отговарях на въпросите, но търпението ми окончателно се изчерпваше.
Затова казах на Камил, че повече няма да приемам обаждане от родителите му и няма да им правя никакви доклади. Имам си достатъчно собствени проблеми, за да се занимавам с подобни глупости още. Съпругът ми напълно се съгласи с мен и дори обеща да поговори с родителите му за това.
Както разбрах по-късно, този разговор наистина се състоя, защото досадните телефонни обаждания спряха да звънят по 10 пъти на ден. Тогава за известно време дори си помислих, че ще заживеем като всички нормални хора, но не мислех, че това е само затишие пред буря.
Забелязах, че на всички семейни събирания свекърва ми демонстративно ме игнорира, но това не ме притесняваше прекалено – всъщност изобщо не исках да поддържам връзка с тях. Ако искаха да разберат нещо, питаха Камил.
Всичко всъщност започна едва когато свекърва ми разбра, че събираме пари за почивка за цялото семейство. От много години не бяхме ходили на истинска почивка, а сега можехме – децата бяха пораснали и бяхме успели да заделим пари за нея. Нямахме конкретни планове, просто знаехме, че искаме да отидем някъде в чужбина.
Една вечер Камил се прибра вкъщи и започна да мърмори нещо за родителите си. Не разбирах нищо от това, чувах само фрази като „съжалявам“, „не мислех, че ще се получи така“, „може би друг път“ и нещо подобно. Седнахме и тогава съпругът ми нормално ми разказа всичко. Оказа се, че родителите му са му поискали пари за ремонт на кухнята и че трябва да отложим пътуването си за друг път. Е, трябва да добавя, че Камил е неспособен да откаже на родителите си, затова бях много изненадана, че не им даде отговор веднага. Каза, че първо ще се посъветва с мен.
Мисля, че бяха сигурни, че синът им ще ги послуша, а аз ще остана без нищо. Но аз не бих се отказала толкова лесно – тези пари не принадлежат само на Камил, те принадлежат и на мен. Защо да се отказвам от това, за което съм работил усилено? Трябва ли да изпълнявам нечии капризи за сметка на моите нужди и тези на децата ми?
Между другото, свекърва ми изобщо не печели малко, така че защо да не може да направи ремонта за своя сметка? Освен това това не е толкова належащо – само преди 7 години те ремонтираха целия апартамент. Мисля, че нарочно са го измислили, за да ми напомнят кой всъщност отговаря за живота на Камил.
Този път обаче съпругът ми реши да поговори първо с мен, а моят отговор беше категорично отрицателен. Казах му, че ако не иска да отиде на почивка с нас, може да не отиде, но родителите му не трябва да пипат моя дял от парите. И със сигурност нямаше да ми попречат да отида на тази дългоочаквана почивка с децата си. И изобщо, какви са тези баби и дядовци, които искат да лишат внуците си от такава радост?
Камил се поучи от отговора ми и избра нас, отказвайки се от родителите си. Макар че известно време те ще ни се сърдят и обиждат, може би най-накрая ще разберат, че синът им вече не е под техен контрол.
