Не поддържам връзка със семейството на съпруга ми, защото преди шест месеца се скарах с тях. И дори не искам да говоря с тях и съпругът ми знае това. Съпругът ми ме изслуша, той сам видя как майка му и сестра му се държат с мен. Той дори ме подкрепи, каза, че това е най-добрият избор в тази ситуация. Казах му, че за него те са близки роднини, а за мен са непознати.
Ако ви липсва майка ви или сестра ви, можете спокойно да ги посетите. Но вкъщи не искам да ги виждам.
За мен, както и за съпруга ми, това е втори брак. От предишния си брак имам син, който сега е на десет години. От три години съм във втория си брак; със съпруга ми нямаме общи деца. Съпругът ми също няма деца от първия си брак. И неговата майка и дъщеря ѝ ми се сърдят, само защото засега не искам повече деца.
Както и да е, всичко започна тривиално, с въпроси кога планирам да имам дете, после ме попитаха как се чувствам. И след това се стигна до директните твърдения: „Ако нямаш дете сега, по-късно изобщо няма да можеш да имаш дете, с напредването на възрастта шансовете да имаш дете стават все по-малки“. И точно поради тази причина аз им възразих окончателно.
Преди шест месеца, на кръщенето на второто дете на сестрата на съпруга ми, майката на съпруга ми започна да говори, че съпругът ми няма да има свои деца. Тогава ѝ отговорих остро, а тя ми отговори още по-зле.
Защо моят син трябва да издържа вашето дете? Той иска да има свое дете. Да се грижи за своето, а не за чуждото! Разбираш ли какво е добро, закачи сина си на моя съпруг и всичко е чудесно!
След това не издържах, събрах се и се прибрах вкъщи. Съпругът ми също ме последва. Аз работя, сама издържам сина си, а на всичкото отгоре бившият ми съпруг плаща издръжка, живеем в моя апартамент! На чия шия съм се поставила? Не можех да понасям обидите към детето ми. Тогава казах на съпруга си, че сега ще бъде само така. Съпругът ми също не харесваше това поведение от страна на майка си.
Със съпруга ми искаме да имаме собствено дете, но в друг момент. Сега планираме да купим по-голям апартамент, така че всяко от децата да има своя отделна стая. И свекърва ми знаеше за това от самото начало, но беше безразлична към него.
А на мен ми харесваше такъв спокоен живот. Нямаше нужда да харча пари за подаръци за роднините на съпруга ми, да се примирявам с изразите им, да не казвам на никого нищо.
А сега съпругът ми скоро има рожден ден и планира да го отпразнува със семейството си. Казах му, нека празнува в дома на майка си или в ресторант.
А вие?
И на теб отдавна ти казах, че повече няма да се виждам с роднините ти.
роднини. И къде е проблемът тук? Първо празнувай с тях, а после ще празнуваме заедно.
След което съпругът ми не каза нищо по въпроса в продължение на няколко дни. Разбрах, че през това време е обсъдил всичко с майка си и сестра си. Аз, разбира се, бях много изненадана от резултата от техните преговори. Човек трябва да е толкова нагъл!
Майка ми заяви, че планира да празнува в нашата къща!
И какво?
Можете да приготвите всичко, да сложите масата. А след това можете да отидете с бебето при майка си или където пожелаете. Тъй като не искаш да се срещаш с моите роднини.
Съпругът ми не би измислил това сам. Само майка му и дъщеря му имат такава наглост. Разбирам, че аз ще бъда тази, която ще подготви всичко, ще напусна къщата, а свекърва ми ще говори с мен отвисоко и ще ме унижава! Аха, сега!
Кажи на майка си. Че и аз скоро ще имам рожден ден. Те ще приготвят трапезата и след това ще напуснат апартамента си.
Това не е така. В края на краищата ти не живееш в дома на майка ми. А аз живея в твоя апартамент.
Ами да!!! В моя апартамент, а ти ме принуждаваш да напусна апартамента си, за да можеш да празнуваш тук с майка си и нейната дъщеря.
След което съпругът ми много се обиди на мен, че му хвърлям апартамента си в лицето. Но след този спор разбрах, че няма да купуваме апартамент, а и няма да имаме деца. Защото от общия апартамент майка му ще ме изгони още по-бързо, отколкото от моя.
