Сега съм на 63 години, вече не съм млад мъж, но все още работя малко.Бях женен два пъти. С първата си съпруга живях 12 години, а с втората само четири години.
Случи се така, че се запознах с първата си съпруга на сватбата на сестра ми. Красивото момиче беше позната на съпруга на сестра ми и привлече вниманието ми преди всичко с искреността и откритостта на характера си. Освен това момичето, което тогава не ми беше познато, прояви и някаква особена привързаност към мен.
Продължихме да разговаряме и след сватбата, а след това й предложих да се оженим и да създадем семейство, тя се съгласи.Беше ни добре заедно, но когато ни се родиха деца, съпругата ми прехвърли цялото си внимание само върху тях, а аз останах встрани. Имах две прекрасни дъщери.
Признавам, че и тях много обичах, но ми беше тъжно, че съпругата ми престана да ме забелязва. В пълно неразбиране един за друг живяхме още няколко години и веднъж срещнах жената, която стана втората ми съпруга. Тя беше млада, красива и се интересуваше от живота ми, от делата ми, от успехите и постиженията ми в работата. По онова време за мен беше много важно някой да ме забележи и да ме обича.
Когато казах на първата си жена, че я напускам, тя изглеждаше напълно спокойна. Дори си помислих, че си има друг. Но предполагам, че тогава съм грешал, просто аз самият не й обръщах внимание, защото тя и досега живее сама. Разбира се, чувствах се неловко спрямо дъщерите си, но с жена ми решихме, че е по-добре да не се срещаме. По-точно, по инициатива на съпругата ми, през всичките тези години не поддържах връзка с рождените си дъщери.
Първо, първата ми съпруга каза, че така ще бъде по-добре за всички. И второ, ожених се повторно, а във втория си брак имах син, на когото посветих голяма част от свободното си време. Но в същото време майка ми, когато беше още жива, продължи връзката с внуците си и първата ми съпруга. Чрез нея аз също давах пари на дъщерите си и подаръци за рождените им дни. Макар и от баба ми, но ми беше приятно да участвам в живота на децата си.
Не мога да кажа, че съм живял щастливо, но годините вече не бяха млади и бях изцяло погълнат от работата. С втората ми съпруга живяхме само четири години, защото тя си намери нов мъж – младо гадже – и просто ми каза, че сама ще подаде молба за развод.Тъй като по онова време имах много обещаваща позиция и висока заплата, тя веднага ми каза колко много й дължа и колко повече ще дължа на детето си.
Но не можех да й откажа, това беше моят син, така че трябваше да помогна. Но новият ѝ съпруг не искаше да се свързвам със сина му. Той и съпругата му решиха, че ще отгледат сина ми като свой. Какво можех да направя тогава?“ Бившата ми втора съпруга има доста властен характер, не искаше да се вслушва в моите аргументи, не се вслушваше в мнението ми, когато живеехме заедно, да не говорим след развода.
Сега децата ми са пораснали, имат собствени семейства и вече имат свои деца. През всичките тези години те дори не са се интересували от това как живея, дали имам нужда от помощ. Да, развел съм се с майките им, но в края на краищата аз съм техният роден баща? Защо са забравили за мен? А може би изобщо не са ме споменавали?
Сега имам доста безперспективна работа и не съм успял да спестя нищо през годините, защото през цялото време съм предавал по-голямата част от приходите си на тях, моите биологични деца. А сега просто искам да общувам с тях, с техните семейства и домове, и да не бъда самотен. Но не мисля, че имам нужда от тях? Ето как съм живял живота си. Минаха години, времето ми изтича, а аз дори нямам с кого да говоря.
