След почти 30-годишен брак никога не съм си представяла, че той ще ми направи такъв подарък на стари години. Оказа се, че от 16 години той има друго семейство с дете, момчето вече е на 15 години.
Тази новина беше като гръм от ясно небе за мен, едва сега започнах да се опомням и да преоценявам живота си. Изхвърлих съпруга си, той иска да се върне, а аз дори не знам какво да правя.
Омъжих се, когато бях на двайсет и девет, а съпругът ми – на трийсет. Обичахме се, подкрепяхме се и в скръб, и в радост. Имаше трудни моменти, съпругът ми се опитваше да води бизнес, но инфлацията провали всички планове. Понякога се налагаше да живеем месеци наред със суха юфка! Тези, които са преживели тези години, ще ви разберат. И тогава се роди дъщеря ни.
Едва в началото на 2000 г. започнахме да живеем някак нормално. Съпругът ми успя да спаси бизнеса си, отвори няколко търговски обекта, нае продавачи, счетоводител.
Той сам контролира продажбите. Почти не познавах продавачките, те се сменяха много и едва наскоро разбрах, че сред тях е „втората жена“ на съпруга ми, неофициалната истина. Това беше преди 16 години, случи се така, че по това време бях болна, бях в болница.
Можете да си представите, съпругът ми на 45-годишна възраст отново стана баща, роди му се син. А тази дама тогава беше на 32 години. По това време съпругът ми често беше в командировки, но аз не подозирах нищо, защото му имах пълно доверие! Напълно!
Странно, но дори някои от общите ни приятели знаеха тази тайна, но не ми я казаха. Казаха, че ме съжаляват, че се надяват съпругът ми да се вразуми. И ето че тази година, точно след новогодишните празници, реших все пак да се пенсионирам. Защо ми е да работя: дъщеря ми отдавна е омъжена, мъжът ѝ е богат, внукът ми е на четири години, на него също нищо не му липсва.
Празнувахме 60-ия рожден ден на съпруга ми и имахме много гости. Той отиде да говори с приятелите си и остави телефона си. И някой се опитваше да му се обади през цялото време.
Отначало исках да взема телефона на съпруга ми, но по някаква причина сама вдигнах слушалката. И там веднага се чу женски глас: „Скъпи, поздравления!“. Заля ме гореща вълна! Започнах да питам – коя е тя, а жената отговори: „Той ще ти разкаже всичко, отдавна искаше да го направи!“. И тя закачи слушалката.
Всъщност съпругът ми разказа всичко на следващия ден – той самият чакаше подходящата възможност. Да, преди 16 години той се влюбил в продавачката си. По-късно искал да прекрати всички отношения с нея, но тя очаквала дете. Тогава тя родила момче и това го привлякло: той тичал между два огъня, обичайки и мен, и нея.
Оказа се, че има още един магазин с успешни продажби, който той й дари за бизнеса, а целият бизнес се управляваше от нашия счетоводител за негова сметка, така че и това семейство не живееше зле. Но съпругът ми започна да ме уверява със сълзи на очи, че сега обича само мен, а там го държал само синът му и всичко останало. Но аз не издържах и го изгоних.
Дъщерята не знае нищо. Мъжът се обажда, моли за прошка, казва, че е скъсал с продавачката, само и само да му позволя да види сина си. А аз не мога нито да го видя, нито да го чуя: живее в лъжа вече 16 години. Анализирам миналото – не разбирам къде съм изгубила нещо? Защо му се доверих толкова сляпо? Защо не е имало дори намек за другото семейство на съпруга ми? По-добре щеше да е, ако той си беше признал тогава и се бяхме развели.
А сега съм почти на 60 години, вече няма да създам личен живот, нямам бъдеще! Не знам какво да правя, да живееш сама на такава възраст също е трудно. Но и семейният живот, това, което е било там, също вече няма да го има.
