Възрастната двойка е прекарала целия си живот в малка къща, която е остаряла колкото тях самите. Но те не искат да се преместят.
Често вечер те си спомнят за живота си, за всички щастливи моменти, които са били много. Децата отдавна са пораснали и имат собствени семейства. Дъщерята живее в съседното село, така че често посещава родителите си, а внуците също не скучаят.
И ето, синът е заминал надалеч, от пет години не се е появявал, все в работа, грижи и задачи, често почива с жена си в чужбина. Но наскоро Адам се обади, каза, че скоро ще дойде.
Родителите бяха много щастливи от тази новина. Затова веднага започнали да се подготвят за пристигането на сина си: бащата тръгнал на кон, за да вземе продуктите, а майката започнала да мисли какво толкова вкусно ястие да приготви, за да зарадва любимия си син.
Родителите отброявали дните до пристигането на Адам. Наскоро той се беше оженил за втори път, а първата му съпруга обичаше да се забавлява, затова подаде молба за развод, нямаха деца, просто се бяха разделили и сега той отново градеше личния си живот.
Адам пристигна с колата си вечерта, вечеря и направо си легна. Родителите седнаха спокойно до него, за да погледнат поне сина си, разговорът не се получи, дългото пътуване го беше уморило.
Бащата весело казва:
– Сони ще спи, както трябва, а утре ще помага да се секат дърва, ще извозваме тор от обора, ще отидем да купим коледна елха, ще украсим къщата, както някога, защото от няколко години не сме поставяли коледна елха за Нова година.
Майката също каза:
– Подът в килера все още трябва да се ремонтира.
Бащата си легна, а майката все още не можеше да остави момчето си, това ще покрие с юрган, това ще подобри възглавницата.
Бащата стана рано сутринта и отиде да запали печката, защото на сина му беше студено и в къщата беше студено.
Майката също скочи и започна да пече сладкиши. Адам стана около обяд и каза, че отдавна не е спал толкова здраво. Той закуси, включи телевизора и започна да гледа един филм.
Майката попита:
– Сине, защо не помогнеш на баща си да сече дърва?
Мамо, дойдох за няколко дни, искам да се отпусна в сауната.
Възрастните родители отидоха заедно да носят вода от кладенеца до сауната, без да казват нищо. След обяд бащата попита:
– Трябва да почистиш оборския тор в обора. Млад си и имаш достатъчно сили, иди и го направи!
– Какво мислиш, татко, че не съм се уморил да работя в града? Дойдох при родителите си да си почина, а ти веднага ме караш да работя.
Адам се нахрани след сауната, отвори алкохола, който беше донесъл със себе си, и реши да се оплаче от живота. След цял ден работа майка му и баща му бяха уморени, а Адам говореше за тежкия си живот, това за големия си апартамент, който разказва със скъпи мебели, това за породистото си куче.
Родителите му не издържали и си легнали. Адам се обиди и каза, че ще отиде при сестра си, защото с тях е скучно. Майка му започна да крещи и да го моли да не сяда зад волана, взе ключовете за колата. Адам едва не разби вратата от гняв, влезе в стаята, включи телевизора и звука на пълна сила.
Бащата отива да види сина си и вижда, че той вече хърка. Тогава той изключва телевизора и заспива спокойно.
На следващата сутрин Адам отишъл на разходка в гората. Там му станало студено, върнал се вкъщи и се насладил на топлината и горещия чай, седнал на дивана. Дори не спомена за вчерашния ден. А в случая с майка му цял ден имаше главоболие.
Родителите опаковаха сина си с торба селски лакомства, Адам не отказа.
– Колко от всичко това си сложил! Ще зарадвам жена си, защото никога не е вкусвала толкова вкусни компоти и ароматни сладка. Само че съвсем забравих да ти донеса подаръци за Нова година, нищо страшно, следващия път ще ги донеса.
Майката избърса една сълза и каза:
– Недей повече, сине, не идвай при нас! Обичаме те, притесняваме се, но можеш да си лежиш на дивана и вкъщи, и там да гледаш телевизия, която е по-скъпа и по-добра от нашата.
Адам разбра, че е обидил родителите си, просто не знаеше какво да каже. Той махна с ръка, качи се в колата и потегли към града.
