Неотдавна свекърва ми наследи къща в провинцията. Бях много щастлива, когато чух новината, защото бях сигурна, че сега родителите на съпруга ми ще се преместят в тази наследена къща и ще ни оставят апартамента си.
Със съпруга ми се приготвихме и отидохме да поговорим с тях. Попитах ги директно какви са плановете им за къщата и апартамента. Получих много неочакван отговор.
Със съпруга ми нямаме собствено жилище.
Оженихме се съвсем млади, веднага след университета, и живеехме в апартамент под наем. По очевидни причини нямахме пари за апартамент, а и нито моите родители, нито родителите на съпруга ми можеха да ни помогнат, защото не разполагаха с толкова големи суми.
По-малко от месец след като се оженихме, разбрах, че очаквам дете. Следователно вариантът да отидем да работим заедно, който сериозно обмисляхме преди сватбата, също не се получи. Също така не можех да пусна съпруга си на пълен работен ден, защото лекарите ни казаха, че ще имаме близнаци.
Децата се родиха, когато живеехме под наем и, разбира се, ни беше много трудно. Сега момчетата ни пораснаха, вече ходят на детска градина и аз успях да работя на половин работен ден. Това не променя ситуацията драстично, но поне мога да изкарвам пари за храна и дрехи за децата.
Неотдавна свекърва ми наследи къща в селото. В нея живееше бездетната ѝ леля, която нямаше други наследници освен свекърва ми. Бях много щастлива, когато чух тази новина. Бях сигурна, че сега родителите на съпруга ми ще се преместят в тази наследена къща и ще ни оставят апартамента си. Със съпруга ми се подготвихме и отидохме да поговорим с тях. Попитах ги директно какви са плановете им за къщата и апартамента.
Получих много неочакван отговор. Свекърва ми дори нямаше да се мести. Тя каза, че къщата в провинцията е добра, “не иска храна” и че един ден ще си сложат там лятна къща.
Тогава й казах направо, че се надявам да се преместят в провинцията и да ни оставят апартамента си, на което свекърва ми само се засмя, като каза, че дори не са мислили за това.
Оставихме ги много разстроени. На мен и двете ми малки деца ни е много тясно в едностайния апартамент, а свекървите ми или не разбират това, или не искат да го разберат.
Но свекърва ми беше измислила нещо, защото на сутринта ни се обади и каза, че ако искаме, можем да се преместим в провинцията и да живеем в тази къща.
Селото е на 30 километра от града. На мен и съпруга ми ще ни е трудно да пътуваме до работа всеки ден без кола, а и в провинцията няма никакви перспективи за работа. Казах му да вземе собствено решение и го оставих да направи това, което мисли.
Жалко е само, че родителите му се оказаха такива егоисти. Можеха поне да продадат къщата и да ни дадат парите. Може би нямаше да са достатъчни за апартамент, но при тези обстоятелства можехме да вземем малък заем.
Но родителите на съпруга ми не обмислят и тази възможност. Сега разбрах, че тези хора живеят само за себе си, без да мислят за единствения си син и малките си внуци.
