Марта работи професионално и живее самостоятелно. Тя не е зависима от родителите си, но винаги се възползва от тяхната подкрепа. Марта наистина искаше да има дете. Тя осъзнала, че не би искала да го има с никой друг, освен с мъжа, от когото е забременяла. Единственият проблем обаче бил, че любимият ѝ вече бил женен.
Неговите убеждения и вяра не му позволявали да напусне семейството си, но той винаги казвал, че ако Марта реши да роди дете, той ще го приеме и ще го отгледат заедно. Когато Марта му съобщила за бременността си, любимият ѝ се зарадвал и го уверил, че детето им ще има всичко, от което се нуждае. Но родителите ѝ…
Майката и бащата били от консервативно поколение. Освен Марта, те имали още една дъщеря, Анна, и син, Мартин. Анна не беше склонна към деца, но подкрепяше сестра си. От друга страна, на Марчин не му пукаше за всичко това и продължаваше живота си.
Когато бащата разбрал за бременността (майката била информирана по-рано), той се ядосал. Как може дъщеря му да е толкова безразсъдна и да реши да има дете без съпруг? Според него подобна ситуация била срамна!
Марта е непреклонна и решава да износи бременността, независимо от мнението на баща си. Тогава той обяви, че не иска да познава нито Марта, нито нероденото си внуче и че за него дъщеря му престава да съществува. Майката се опитала да успокои съпруга си, но без успех. Той забрани да се споменава Марта в негово присъствие.
Марта ражда дъщеря Сузана. Момичето израства като активно и очарователно дете с къдрици и черни очи. Цялото ѝ семейство я обичало безкрайно (с изключение на дядо ѝ, който никога не виждал внучката си и продължавал да отрича съществуването ѝ). Когато Сузана навършила две години, братът на Марта – Мартин, решил да се ожени. По този повод била планирана голяма сватба.
Марта решава да не присъства на церемонията, за да не пречи на щастието на брат си, тъй като знае, че баща ѝ ще се ядоса на присъствието ѝ. Въпреки това Мартин, противно на желанието на баща си, лично довежда сестра си на сватбата.
Сватбената зала била претъпкана и шумна, а децата тичали тук и там. Сред тях се открояваше едно малко момиченце. Колкото и да се опитваше дядото да не обръща внимание на Сузана, той не можеше да откъсне очи от нея. Той безкрайно обичаше децата, а това момиченце беше неговата първа и единствена внучка.
Марта вдигаше поглед от време на време, за да не изпуска от очи дъщеря си. Когато един път се обърна, тя не можа да повярва на очите си: Сузана седеше в скута на дядо си и си играеше щастливо, а той не откъсваше поглед от внучката си през цялата сватба.
Той беше напълно омагьосан от нея! Всички гости си шепнеха и бяха толкова изненадани, колкото и Марта. Сърцето на дядото се разби, когато видя внучката си. Той разбра, че напразно се е притеснявал. В края на краищата, тук беше щастието! Тя седеше в скута му и си играеше безгрижно. След като сватбата приключила, бащата се приближил до дъщеря си и я помолил да остане със Сузана у тях за една нощ. По този начин се срутила неразрушимата стена, наречена гордост и срам.
