Доскоро имах приятел, когото познавах още от началното училище. Тя беше моята сродна душа, момиче, с което можех да танцувам и да се ръкувам, но поради една глупава грешка разруших всичко. В един момент, след вечер, изпълнена с алкохол, прекарахме нощта заедно.
След тази случка връзката ни напълно се разпадна, никой от нас не знаеше как да се държи. Може би тя се надяваше на нещо повече, но аз съжалявах за всичко и нямах смелостта да говоря първи. Две седмици по-късно срещнах едно момиче, в което се влюбих напълно.
Решихме да се оженим много бързо, защото баба ѝ вече беше много слаба, а тя мечтаеше все още да види сватбата на внучката си. Всъщност минаха пет месеца, преди да застанем на сватбената торта. Разбира се, всички ме съветваха да не го правя, казваха, че е твърде рано, но аз не обърнах внимание. После съвсем забравих за приятелката си.
Преместихме се при родителите ми и само седмица след сватбата срещнах приятелката си в супермаркета, която буташе количка за пазаруване с бременния си корем. Разменихме си погледи и си поговорихме, но тя не спомена нищо за бебето. Разбира се, зададох въпрос за бащата, но тя го пренебрегна, сбогува се и си тръгна.
Започнах да мисля за това и не можех да заспя. След още една седмица реших, че трябва да поговорим. Срещнахме се в едно кафене. Беше много вероятно това да е моето дете. Не бях достатъчно зрял, за да бъда баща, а освен това си имах жена.
Подозренията ми се оказаха верни. Тя е бременна с моето дете. Заяви, че иска сама да отгледа детето и не се нуждае от моето потвърждение за бащинство. От една страна, не съм готов за такава отговорност. Но от друга страна, аз съм баща и трябва да направя каквото мога, за да им помогна.
Вкъщи признах цялата истина на съпругата си: за щастие, тя ме разбра. Реших, че ще се справя със задачата и ще бъда добър баща. Няма да създадем пълноценно семейство, защото вече имам едно собствено, но ще посещавам детето редовно, то ще има подкрепа и убежище в мен. Чувствам се отговорен за тях.
Но сега, по някаква причина, майка им и моя приятелка иска да ги предпази от мен. Тя ми забранява да виждам детето си след раждането им. Има ли право да го прави?
