Когато се пенсионирах, реших да си купя къща в провинцията. Спестявах в продължение на много години, за да сбъдна мечтата си. Парите, с които разполагах, не бяха много, но бяха достатъчни за малка къща. Но за да се преместя там, беше необходим ремонт. Къщата беше стара, но годна за живеене. Няколко малки ремонта и пребоядисване на стените бяха достатъчни.
Зет ми е строител по професия. Реших, че е най-добре да се обърна към него. Той ме помоли да му изпратя снимки на къщата. След като разгледа и анализира всичко, той ми изпрати списък със строителни материали, които да купя. Когато купих всичко от списъка, се обадих на зет ми.
Дядо ми обеща да дойде скоро, но вместо него се появи дъщеря ми Моника. – Мамо, Дядо Коледа има други ангажименти. Имаме заем, две деца, а сега той трябва да ти направи ремонта безплатно? Мислила ли си, с какво ще купуваме храна? Как ще плащаме вноските? – Моника каза.
Това ме натъжи. Винаги им помагах, когато имаха нужда. Никога не им отказвах, когато се налагаше да се погрижат за децата, давах им пари, когато имаха нужда. Имаше работа вкъщи за няколко дни, можеше да се върши през уикендите или в следобедните часове.
Уведомих Николас, че ще отдам апартамента си под наем и ще използвам спечелените пари, за да плащам за работата му. Но зет ми не искаше парите. Оказа се, че това е идея на дъщеря ми.
Когато Николай завърши ремонта, къщата веднага промени вида си. Хамбарът се превърна в красива и представителна къща.
Въпреки че зет ми отказа, аз му дадох почти всички пари, за да не ми се сърди дъщеря ми. Опитах се да оцелея някак до пенсионирането си. Дъщерята отлично знаеше, че съм им дал последните си пари, но дори не се обади да разбере дали имам достатъчно за хляб.
Не прекъснах контакта с дъщеря си, но отношенията ми с нея се промениха. Посещавах ги по-рядко, а когато тя ме молеше за помощ, в повечето случаи отказвах, защото неприятният привкус от този разговор оставаше в мен. За нея парите се оказаха по-важни от собствената ѝ кръв.
