Двамата с Матю имахме чувства един към друг от дълго време и планирахме да се оженим. За съжаление сватбата ни не се състоя заради майка му. Тя направи всичко, за да провали плановете ни и да разубеди сина си да се ожени за мен. След известно време случайно я срещнах в един супермаркет. Жената любезно се приближи, поздрави ме и ме попита защо съм престанала да идвам на гости.
Матю беше първата ми любов, още от гимназията. Прекарвахме романтично време заедно, разхождахме се много, но знаехме, че не трябва да бързаме с брака, защото искахме първо да получим образование и да станем напълно независими от родителите си.
Срещахме се по-малко от две години, а след това отидохме да учим в университет. Аз живеех в общежитие, а той – при родителите си. Преместих се в по-голям град от нашия малък град, защото имах по-високи стремежи от партньора си и не можех да намеря специалност близо до семейния ми дом. След като завършихме, и двамата си намерихме работа и с приятеля ми наехме апартамент.
С всяка изминала година връзката ни ставаше все по-силна, затова бях много щастлива, когато Матю ми предложи брак. Дотогава не бях срещала родителите му, въпреки че връзката ни беше продължила толкова много години. Някак си нямах нужда да го правя, когато бях в гимназията, а тогава просто нямаше време. Едва след предложението започнахме да се подготвяме за първата среща с родителите на Матю.
Родителите му се зарадвали на новината, но после променили мнението си. Абсолютно не им допадаше, че живея във Варшава.
– А защо ти не искаш да живееш тук? Матю никога не е бил привлечен от големия град. Не можеше ли да учиш с него? Щеше да си намериш и работа. – Бъдещата ми свекърва ме бомбардираше с въпроси, като ме оглеждаше от главата до петите.
– Кандидатствах в различни градове, но винаги съм мечтала да уча във Варшава и успях. След това бързо си намерих работа, наех апартамент и мисля, че там ми е добре, а Матеуш никога не е казвал, че иска да остане в родния си град за постоянно.
– А къде възнамерявате да живеете вие? – Тя не спираше да бъде подозрителна.
Отговорих, че ще наемем апартамент и с времето планираме да вземем заем. След думите ми жената спря да говори. Прекарахме няколко минути в неудобно мълчание, изпихме чая си и станахме от масата. Тази среща ми напомняше на разпит. Матю предложи да ме изпроводи навън.
Преди да си тръгна, погледнах в тоалетната и чух това, което не трябваше да чувам. Майка ми му забрани да се ожени за мен и ме увери, че аз съм била само за него чрез техния апартамент. Заплахите ѝ включваха, че той вече няма да е син за нея, ако продължи връзката си с мен.
След това отношенията ни постепенно се влошиха. Въпросът за кредита винаги водеше до спорове и с времето стана много уморителен. Не си признах, че съм чула разговора им с майка ми, но изглежда, че въпреки това той му е оказал голямо влияние.
Разделихме се през февруари, а през април беше моят рожден ден. Родителите ми дойдоха да ме посетят. Не очаквах, че ще ми дадат апартамент, дори не съм си и помисляла за това. Те ми дадоха ключовете от една спалня, която се намираше недалеч от апартамента, който бях наела.
Въпреки че новият ми апартамент беше в окаяно състояние и трябваше сам да платя за ремонта, се чувствах наистина щастлив. Това беше най-прекрасният подарък, който някога бях получавала.
Този ремонт в собствения ми ъгъл се проточи цяла година, защото парите не бяха толкова лесно достъпни, колкото ми се искаше. Тогава един ден срещнах майката на Матю в супермаркета. Тя започна да ме нарича дъщеря си, каза ми, че е чула за апартамента ми и недоумява защо не съм помолила сина си да ми помогне с ремонта.
Опитах се да приключа разговора ни възможно най-бързо и да си тръгна. Според нея Матю все още не бил на себе си заради раздялата ни. Действията му обаче не сочеха това – не се беше обадил или писал дори веднъж за цяла година. Вероятно все още търсеше подходяща булка за майка си. Ако въпросът стои по този начин, не съжалявам за нищо. Добре е, че няма да имам нищо общо с тази жена.
