Всеки уикенд идвахме при роднините ми, за да им помагаме в работата на полето. Винаги го правим, защото съпругът ми настоява, че да помага на родителите си е негов синовен дълг. Изобщо не се вълнувам от тези пътувания, защото там работим толкова усилено, че в понеделник е трудно да отидеш на работа, а и не получаваме нищо за труда си, освен скромен комплект домашни продукти.
– Родителите ти също имат дъщеря – казах аз при едно от следващите си пътувания. – ‘Нека сестра ти също помага на майка си и баща си. Защо всичко да се стоварва на нашите плещи? – Оплаках се на съпруга си.
На съпруга ми не му хареса подобна забележка. Той винаги се застъпва за сестра си.
– В края на краищата знае, че тя има малки деца и много отговорности. – отговори той възмутено. – Малки деца? – попитах отново. Това ме разсмя.
Сестра му има две деца. По-големият син е на 13 години, а по-малката дъщеря – на 7. Къде съпругът ми вижда малки деца? Мисля, че е забравил как пътувахме до роднините с бебе на ръце, за да помагаме. Сега синът ни е ученик в гимназията, но когато беше наистина малък, го вземахме със себе си. Някак си се справяхме, но за Божена това е голям проблем!
Но този път Божена ме изненада, защото пристигна рано сутринта в събота, заедно със съпруга си и децата си. Всъщност тя така или иначе не отиде в градината да копае картофи с нас, но поне приготви храна за всички нас. Каква саможертва.
В неделя случайно дочух разговор между свекърва ми и снаха ми и разбрах защо Божена така любезно се е съгласила да помогне този път. Ами тя беше дошла да иска пари от майка си. Беше доста голяма сума – 10 000 злоти.
Без да каже и дума, свекърва ми извади парите от сейфа си и предаде необходимата сума на дъщеря си. Стана ми жал за нея, защото толкова години помагахме и никой не ни беше дал дори 100 злоти за гориво, а ето ти 10 хиляди! Освен това чух свекърва ми да обещава, че ако свършим, ще хвърли още малко.
Настроението ми съвсем се влоши и веднага започнахме да се събираме, за да се приберем у дома. Свекърва ми, както обикновено, ни подаде торба с картофи и домати. И тогава спонтанно ми хрумна една идея. Реших да проверя какво става със свекърва ми. Мамо – казах аз. – Можеш ли да ни дадеш назаем 2 000, наистина ни трябват пари сега.
Свекървата, която явно не очакваше това, се ядоса. Първо каза, че няма пари, а после започна да крещи и да плаче, че сме алчни и очакваме да ни се плати за помощта. Реакцията ѝ беше шокираща, а гневът, който предизвиках не само у нея, но и у свекъра, ме шокира. Той ми каза да се кача в колата. Успокои майка си и ние потеглихме по пътя към дома.
– За какво ти трябват парите? Какво си измислил отново? Какво ще си помисли мама за нас сега – попита нервно съпругът ми.
Разказах му за това, което бях видяла и чула, но той не повярва. – Майка ти просто ей така дава на сестра ти 10 000, а на теб завижда за 2! Не ми трябваха пари, просто исках да видя дали майка ти се отнася с теб по същия начин, а както виждаш, не го прави – изстрелях в отговор.
Сега съпругът ми ми е ядосан. Казва, че съм се намесила в неща, които не са мои. А аз мисля, че все пак е в неговите собствени. Ако не бях ходила на село всеки уикенд в продължение на 15 години и не бях работила там като вол, тогава да. Но щях да идвам и да работя и никога нямаше да откажа да помогна, за разлика от моята снаха. В същото време свекърва ми прави такава голяма разлика между децата си
Сега въпросът е дали съм права, или съм преувеличила? Едно е сигурно – тази ситуация промени представата ми за семейните ни ангажименти и ме накара да се замисля дали трудът и помощта ни наистина се оценяват. Започнах да се съмнявам и в смисъла на седмичните ни посещения в селото.
