Със съпругата ми живеем в Германия от една година. Баща ми и сестра ми живеят в къща в провинцията заедно с мащехата ми. Ако трябва да съм честен, никога не съм изпитвал симпатии към мащехата си, вероятно защото скоро след смъртта на майка ми баща ми се премести при нея, а за мен беше твърде рано.
Отношенията ми с новото семейство на баща ми бяха прилични. Мащехата е доста мила и добра жена, но в един момент започна да се отнася към сестра ми с прекалена свръхпротекция. Опитах се да направя нещо, но скоро след това се омъжих, преместих се и изгубих контрол над случващото се вкъщи.
Наскоро мащехата ми се обади:
– Здравей, как си? Как върви покупката на новата кола? – попита тя
– Всичко е наред, благодаря ти. Събрахме почти всички пари, ще можем да я купим след няколко месеца. А ти? Как е сестра ми? Избрала ли е вече университет или е решила да си намери работа? – Интересуваше ме.
– Точно за това исках да говоря с теб. Ние не сме много заможни и сестра ти наскоро взе заем. Трябвало е да използва цялата сума за някои допълнителни курсове, но си е купила нови дрехи и парите бързо са изчезнали – мащехата ми беше много притеснена.
– Е, сестра ми отдавна трябваше да е пораснала. Каква е идеята да вземеш заем, когато нямаш работа! – отговорих аз
– Съгласен съм. Тя е безразсъдна, но все пак е твоя сестра. Помогни й да върне заема, за теб пет хиляди не са толкова много. Така или иначе ще си купиш колата, но малко по-късно – оплака се тя по телефона.
– На какво ще я научи това? Със сигурност не на отговорност! – Бях против да решавам проблемите на сестра си. Тя вече е възрастна.
– Прав си, но нямаме пари да платим за нея. А ти можеш да почакаш да си купиш кола – настоя мащехата.
– Не, това не е правилно! Моля те, престани да я разглезваш и да решаваш проблемите ѝ. Тя е на двайсет години, вече не е дете – ядосах се аз. – Изпрати я най-сетне на работа. Нека разбере какво означава да поемеш отговорност за действията си – добавих аз.
Сбогувахме се и не беше минал и половин час и сестра ми ми писа. Пишеше такива неща, че не можех да повярвам, че това е близък до мен човек. Не бих очаквала такава жестокост, струяща в думи, дори от непознат човек. Винаги съм правил всичко за нея, но откакто майка ми почина, контактът ни се влоши драстично и вината за това отчасти е на мащехата ми, която позволи на сестра ми да води безгрижен живот и да не носи отговорност.
Смятате ли, че трябва да се предам и да ѝ помогна? В крайна сметка това е значителна сума и за мен. Аз самата работя, изкарвам собствени пари, а сестра ми вечно изисква да ѝ помагам. А когато откажа, тя се отнася с мен като с най-големия ми враг. Какво да правя? Моля, дайте съвет.
