Васил и Халина вдигат сватба у дома. Поканили близки съседи, сготвили картофи и изпържили сланина. Специалитетът беше винегрет. Така те отпразнуваха празника. Всички в селото им се смееха. Халина и Васил се ожениха в къщата на булката. Поканили близки съседи, сварили картофи и изпържили сланина. Основното ястие беше винегрет. Всички в селото се засмяха и те живяха заедно в любов и хармония до края на живота си.
В селото всички мислеха, че Галка не е много красива, защото беше по-висока от всички момчета. Тя лесно можеше да сече дърва за огрев и да оре сама добро парче земя. Никой не мислеше, че някога ще се омъжи. “Кой ще я вземе, никой мъж не може да се състезава с нея”, шепнеха си селяните.
Но тя изненадала всички, когато един малък, кльощав, “градски” момък, Васил, я взел и ѝ предложил да се омъжи за него. Баща ѝ не се завръща от фронта, а майка ѝ остава с пет малки деца. Каква работа е имало в селото през 50-те години? Вземаха стари и млади хора да работят в колхоза. Така че момичето напусна училище в седми клас и отиде да помага на майка си във фермата.
Трябваше да ходи при кравите, а те бяха цели осемнадесет, по три пъти на ден. Ставала в четири сутринта и цял ден се въртяла като пчела. Въпреки това тя никога не се оплакваше. Тя се справяше както във фермата, така и у дома. Когато идваше пролетта или есента, тя се захващаше с плуга, за да не се налага да наема никого.
Годините минаваха в труд и грижи. Момичета на същата възраст вече посрещаха слънцето под върбата с момчета, но тя никога не беше поглеждала момче. Предполагаше се, че това е голямо събитие за младежите, защото се носеха слухове, че те ще дойдат от града. Това не беше обикновената цигулка на дядо Федосий, а истински духов оркестър! Галя също беше поканена като приятелка.
Нямам човешки ботуши и добри дрехи – отговори тя на момичетата.Вкъщи обаче майката все пак успява да изгони дъщеря си: “Иди, поне чуй тези музиканти. Можеш да ми разкажеш за тях. Кога ще имаш друга такава възможност? Накрая ще живееш близо до кравите.” Какво трябваше да направя? Тя отиде.
В сърцето си призна, че е любопитна да види каква ще е сватбата. Никога не беше танцувала огнена полка или краковяк. Но музиката много ѝ харесваше. А музикантите бяха толкова забавни. Те не носеха ленени ризи като момчетата от селото, а някакви карирани сака. Те намигаха както на младите жени, така и на възрастните дами, до които седеше Халия. Една от тях дори й се усмихна няколко пъти.
На тамбура свиреше толкова мирен човек, че тя се изненада, че той може да се справи с инструмента. А високият тромпетист ѝ хареса. “О, къде мога да отида при такъв красавец…” – въздъхна тя. Тази сватба беше единственото светло петно в живота ѝ, но и то постепенно започна да губи ярката си светлина в сивото ежедневие.
Но една вечер някой почука на вратата.- Кой е този, който е дошъл на гости? – попита майка й, която вече се беше настанила на печката. – “Иди и питай!” – извика тя през вратата. “Отвори, сватовете са тук!” Галка беше зашеметена от тези думи. Отвори вратата!” Тя се втурна в стаята и започна да дърпа майка си от печката. Нинка все още е на четиринайсет години, а останалите са още по-малки.
“Ти ли си?” – не можа да разбере майка ѝ. Когато вратата се отвори, Галя едва не припадна. Пред нея стоеше този спокоен музикант, когото наскоро беше видяла на една сватба. И двамата започнаха да говорят за червеното момиче и за мартеницата, която нахлула в къщата им.
И накрая сватът заключил: “Искаме да се оженим за това ваше момиче, но не знаем името му.” И той посочи с пръст Галя. “Ще ти кажа едно, дъще – посъветва я майката в другата стая, – не е нужно да чакаш никого. Няма достатъчно красиви мъже за всички и може би това момче ще е добро. “Донеси кърпите, отдавна съм ги сложила в сандъка.” Знаеше, че не изглежда добре с тънкия си ръст и изписаното с молив лице, но защо би искала да бъде такава?
Но нямаше избор – завърза неочакваните гости с бродирана кърпа. Те поканили близки съседи да седнат за благоприличие. Сварихме картофи и изпържихме бекон. Специалитетът беше винегрет и ние споделихме една бутилка. Така те отпразнуваха това събитие.
Васил, така се казвал младият мъж, израснал като сирак и донесъл със себе си тамбура, защото имал такова богатство. Но момчето имало златни ръце. Той поправи една изкривена врата и издигна ограда. Поискал да работи в колхоза като фуражомелка, без пари, тъй като е израснал в града. Отначало, когато младоженците отивали във фермата, всички жени от тяхната улица седели по прозорците.
“Ето една двойка. Той едва стига до раменете ѝ. Сигурно е имало голям успех!” Те ще измият костите. “Щепсел и Тарапунка” – така ги кръстили селяните. Но двойката не обърнала внимание на подигравателните думи. Васил също така работи на половин работен ден с приятелите си по сватби.
Две години по-късно им се ражда син. Нарекли го Богданчик. С раждането на детето Галя разцъфнала, а Васил сякаш пораснал. Или пък щастието ги е променило толкова много? И тогава Бог им даде дъщеря. С течение на времето хората свикнали с тази необичайна двойка, но не забравили прозвищата. Понякога мъжете се подиграваха на Васил на по питие: “А как те слуша жена ти?”
А той мъдро се шегуваше в отговор: “Тя не ме слуша, аз слушам нея.” Жените от селото дори завиждаха на Халка. “Васил-Щепел е започнал да строи къща, но нашата не изсъхва от водката – оплакваха се една на друга, – а казват, че носи цветя на жена си.” В къщата на Галина и Васил беше шумно.
Тази година 83-годишната Галина Петровна и 85-годишният Василий Степанович отпразнуваха диамантената си сватба. Годините са огънали гърба на съпругата и сега тя е почти толкова висока, колкото съпруга си. На гости дойдоха две деца и трима внуци с правнучка.
“Знаете ли, деца, отначало ме беше срам да ходя с него, плачех заради подигравките”, изповяда се бабата пред семейството си на празничната трапеза. “А сега ще кажа на всички, че по-добър мъж от моя Васил в селото не е имало и сигурно няма да има досега. Защото не можеш да пиеш вода от лицето си, а и е трудно да живееш с когото и да било. Но аз имах голям късмет със съпруга си.
