Елена и Миша се познават от училище и се женят на 16 години. Беше рано, но Елена беше бременна. Ражда им се момиче. Въпреки че младите хора имали много енергия, те успявали да работят, да учат и да се грижат за детето си. Минали години, дъщеря им навършила 11 години и тогава Миша започнала да говори:
– “Може би трябва да имаме още едно дете, наистина искаме момче. Жената подкрепила желанието на съпруга си и те започнали да се подготвят за раждането на второто си дете. През цялата си бременност Елена била щастлива. Миша ѝ помагаше във всичко и се грижеше за цялата домакинска работа.
Миналия месец Елена отишла в ЮЗДП и й съобщили новината, че сърцето на сина й не бие.И двамата родители изпадат в депресия. Но трябваше да се съвземат в името на дъщеря си. Беше много трудно. За да се разсее, Елена отиде в плувния басейн.
Но това изискваше куп анализи, така че Елена отиде да ги вземе заради абонамента си. Анализите се оказаха грешни, така че се наложи да бъде направен задълбочен анализ на състоянието на Елена. Лекарите установяват, че Олена има туберкулоза. Олена с всички сили искала да се излекува, искала да роди момче и тази мисъл й давала енергия.
След известно време Ликари започнала да вижда положителна динамика. Очевидно желанието на Олена да оздравее колкото се може по-скоро ѝ помогна. Когато здравето ѝ се нормализира, Олена научава страхотната новина – тя отново е бременна. Но лекарите ѝ забраняват да ражда.
Категорично, защото болестта може да се влоши и дори да се предаде на детето. Миша дойде в лекарския кабинет. Той извика Елена за сериозен разговор. Елена се върна в стаята и миришеше на цигари. Лекарите започнаха да ѝ се карат, защото пушенето не е препоръчително в нейното състояние, но тя не чу никого.
Мишка ѝ каза, че когато е загубила детето си, Мишка ѝ е била вярна. А когато тя започнала да се разболява, той се отказал и започнал да ѝ изневерява от време на време. – “Ние сме възрастни хора, така че нека просто да скъсаме като възрастни хора, без никакви истерии.
Аз ще плащам издръжка на дъщеря си. След това цялата енергия на Олена изчезна и състоянието ѝ се влоши. Разбира се, имаше един почивен ден. Лена получи свидетелство за инвалидност, а с него не можеше да си намери нормална работа. Трябваше да живее от работа на непълно работно време.