Оля стоеше на балкона и чакаше Игор. Той каза, че ще дойде след един час. Никога не е закъснявал. Ихор беше педант. Майката на Олга казваше за приятеля на дъщеря си: “Той е скучен. Преодолей себе си, с него няма да има щастие. Той никога няма да напусне жена си. Той е закачил юфка в ушите ти и е щастлив.
Минали са осем години и той не е изпълнил нито едно обещание, но вие продължавате да му признавате любовта си. Вашият Игор е подходящ за вас. Жената не дочака развода на дъщеря си с приятеля ѝ. Тя умира, оставяйки на Олга луксозен двустаен апартамент.Олга се премества в апартамента на майка си и дава своя под наем.
Игор помогна на Олга с ремонта на апартамента ѝ. Тя му е благодарна. Когато съпругът ѝ дойде да я посети, тя го посрещна хладно или по-скоро се опита да се държи безразлично. – Е, Олка, какво пак не ти е наред? “Жена ти ме хапе всеки ден, със самото си съществуване.
Игор, изминаха девет години, откакто те чакам. А ти продължаваш да ме храниш със закуска. Омръзна ми да чакам. Обичам те, искам да бъда с теб.” – Олга, знаеш, че сега не е моментът. Майка ти умира, ще бъде удар за нея, ако Марина си тръгне. Нека изчакаме по-благоприятен период.
Давам ти думата, че ще имаме страхотна сватба. Обичам те. Олга отново повярва на думите на съпруга си. Минаха още няколко месеца, но Игор нямаше намерение да напусне жена си. Сега беше лошо време за децата. Най-големият син на Ихор искал да се ожени, но снаха му изневерила преди сватбата.
Наложило се той отново да отложи раздялата с жена си. Олга стоеше на балкона и чакаше Игор. Когато той слезе от колата, започна да вади няколко огромни пакета. Олга усети искра в себе си. “Той най-накрая я остави. Сега той е само мой”, радваше се Олга. Тя наблюдаваше внимателно Игор.
Той взе чантите и ги сложи в багажника. Отиде в дома на Олга с празни ръце. Влезе в къщата на Олга и извика щастливо: “Днес обиколих всички хранителни магазини, за да намеря рукола за салатата. Жена ми ме помоли, понякога ме моли да купувам неща, чието намиране отнема половин ден.”
– Мама беше права! – Не го разбирам. За какво говориш, Ол? – Излизай, не искам да те виждам. Не смей да ми натякваш тези глупости отново. Аз не те обичам. Не си достоен за мен. Игор си тръгна. Олга стоеше на балкона и съжаляваше само за едно: трябваше да го признае по-рано.
