Жена ми и детето ми попаднаха в катастрофа, а аз останах сам. Но скоро имах случайна среща в едно сиропиталище.

С Марина отидохме във вилата. Всеки уикенд с моите приятели правехме тематични партита. Марина не искаше да отиде, затова я принудих. Ако тогава си бяхме останали вкъщи, това можеше да се избегне. Вече беше тъмно, а ние се карахме. Един камион идваше към нас. Той се завъртя в нашата лента.

Нямах време да реагирам. Жена ми и синът ми загинаха на място. Дълго време не можех да се опомня. Отначало пиех много, а после се хвърлих в работата си. Не харчех парите си, а давах повече от половината от тях за благотворителност. Помагах на сиропиталища.

Веднъж ми се обадиха от един дом за сираци: “Здравейте, организираме парти. Бихме искали да ви поканим. Децата искат да ви подарят подаръци. Не исках да ходя, но не исках да разочаровам децата си. В уречения ден се приготвих за празника.

Децата ми подариха подаръци, някои от тях направиха картичка със собствените си ръце, други фалшификати, а едно момче успя да нарисува мой портрет. Обърнах внимание на едно момче, което стоеше встрани. Когато се обърна с лице към мен, сърцето ми започна да бие по-силно.

Той приличаше на две капки вода на моя осиновен син. Веднага изтичах при директора на сиропиталището. Въпреки че не трябваше да е така, те ми разказаха за майката на детето. Оказа се, че съпругата ми го е изоставила веднага след раждането.

С Марина трябваше да имаме близнаци, но след раждането ми казаха, че едно дете не може да бъде спасено. Не можех да разбера защо Марина е направила това. Детето куцаше на единия си крак, още от раждането си. За да разбера истината, отидох при най-добрата си приятелка Марина.

Тя ми каза, че Марина се е страхувала от мен, затова се е отказала от бебето. Винаги съм ѝ казвала, че обичам всички, които са съвършени, и не се отнасям добре с грозните хора. Това е глупаво. Тя е страдала толкова години, искала е да си вземе детето, но се е страхувала, че ще я изоставя.

Взех момчето у дома. Станахме бързи приятели и той ми даде основание да продължа да живея. За него нищо не беше загуба. Детето се отвори, стана пакостливо и много ми напомни за собствения ми син.

Related Posts