Толик се събуди от шум в кухнята – явно някой миеше. Но кой би могъл да бъде, след като Толик нямаше съпруга, а майка му нямаше ключове за апартамента, в който наскоро се беше нанесъл. Отначало Толик се страхуваше, че това може да са крадци.
Събрал смелост и извикал: – Ей, кой е в кухнята, мамо, ти ли си? Това е жена ти. – “Какво имаш предвид, жена? Аз нямам съпруга! -Аз съм съпруга от бъдещето, не сега, но след една година ще бъда. – “За какво говориш, от какво бъдеще?- “Никога ли не сте гледали филм?” – Е, това се случва във филмите.
Как се казваш? -Ирена. Добре, стига сме говорили. Ще направя закуска и ще си тръгна. Ти просто се върни да спиш. -Ирена, името ти е толкова необичайно, че исках да те видя. -Може и да се казвам така, но аз съм обикновено момиче, нищо необичайно. -Не съм грозна, нали?
-Не съм грозна, но винаги ме преследват момчета. Все още Толик не можеше да разбере как е възможно това. Но беше много интересно и приятно да се разговаря с тази жена, тя създаваше уютна атмосфера у дома само с гласа си. И тогава телефонът под възглавницата му иззвъня рязко.
Беше майка ми: -“Толик, оставих ти закуска на масата. -Какво имаш предвид закуска? Жена му я приготвя сега. -Толик, още ли не си се събудил? Казах ти да не пиеш толкова много. А ти ми отрече, че е годишнина на приятел и всичко е под контрол. -Така че изглеждаше… -Но, закуската е на масата.
А през уикенда отидох на гости на моя приятелка, племенницата й дойде на гости, такова красиво момиче. Искам да се запозная с нея, а името й е толкова интересно – Ирена. -Какво! “Мамо, аз също трябва да се запозная с нея. -Толик, сигурно още не си се съвзел от снощното парти. Остани си вкъщи.
