Полина пристига в града, когато започва да учи медицина. На жп гарата тя среща своята съдба – Дима. Той веднага харесва момичето и двамата отиват заедно в университета. По стечение на обстоятелствата Дима също учеше там, вече студент трети курс. След една тежка сесия младата двойка започва да се вижда все по-често.
Излизали по цели нощи, а шест месеца по-късно се оженили. И двамата работеха в един и същи магазин за алкохол, а Дима имаше едностаен апартамент, така че живееха щастливо. Но с течение на годините Полина не можеше да забременее.
-“Всичко е наред, имаме още много години пред себе си”, успокояваше я съпругът ѝ. – “През цялото време си нервна, това се отразява и на теб, а ти имаш много работа за вършене”, казваше той.Но едно лято Полина се почувствала напълно некомфортно. Беше твърде горещо, всички бяха досадни, а миризмите бяха дразнещи.
Искаше да се махне от града към морето възможно най-скоро, за да се отпусне. Докато Полина ровеше в гардероба си, намери тест за бременност. Беше изгубила надежда, но реши да го провери за всеки случай, още повече че беше закъсняла. И както се оказа, тя беше бременна!
Полина дори подскочила от щастие и същата вечер организирала празнична вечеря, но Дима се прибрал късно от работа. Тогава Полина вече беше заспала. На сутринта, докато Дима спеше, Полина реши да изпере, а ризата на съпруга ѝ миришеше на чужд парфюм.
По врата на съпруга ѝ имало следи от целувки… Когато Дима се събудил, той веднага си признал: – “Искам дете, но с теб не се получава. Да, намерих друга жена, която вече има син. А аз мечтаех за син. Дима си тръгна. Полина така и не му каза, че е бременна.
Смяташе, че тогава той щеше да остане с нея заради детето, а не от любов. Така че любовта беше изчезнала. Минаха няколко години. Синът на Полина спортуваше и денят на състезанието наближаваше. Сутринта отишли в спортния комплекс и синът им заел второ място.
Щастлива, Полина и синът ѝ вървяха към автобусната спирка, когато един твърде познат глас извика името ѝ. -“Полина… Наистина ли си ти, изглеждаш страхотно! А синът ти… той е на толкова години, на колкото сме ние сега. -Да, Дима. Това е твоят син. Но вие предпочетохте друго семейство с чуждо дете. И сега трябва да живеете с чувството, че сте се отказали от щастието си.
