– “Галина Ивановна, здравей”, казва Петя, когато вижда учителката си. Жената продължи да върви с малки крачки и не се обърна. Галина Ивановна, позволете ми да ви заведа до вкъщи – опита отново Петя. Но жената дори не се обърна, за да чуе монолога му.
-Може би не ме помните, аз съм Петя, бях в един клас с дъщеря ви Ира – каза Петя и с това се приближи и сложи ръка на рамото на крехката жена. -Трябва да се прибера вкъщи – каза жената с треперещ глас, а очите ѝ уплашено гледаха към прозорците на високите сгради.
– “Но ние не сме във вашия квартал, качвайте се в колата, аз ще ви заведа. По пътя към дома на учителката Петя разбра, че Галина Ивановна е болна.Тя не си спомня нищо и не разбира какво се случва около нея. Изплашената Ира вече тича в двора им и търси майка си.
Когато Петя поведе Галина Ивановна към входа, Ира веднага се затича към тях. – “Благодаря ви. Много ти благодаря… Мамо, къде отиде? Тичах навсякъде. – “Ира, свърши ли си домашното?” – започна Галина Ивановна. Петя помогна на Ира да заведе майка си вкъщи.
Когато Халина Ивановна заспа, Ира сложи чайника и започнаха да си говорят, все пак бяха минали осем години, откакто тя напусна училище. – “Бях омъжена. Но когато майка ми започна да има пропуски в паметта, започна да се държи като дете…
Съпругът ми не можа да издържи и ме напусна. Не го обвинявам, трудно ми е, но и на него му е трудно… Добре, че нямам деца, иначе нямаше да имам време за нищо. Майка ми си мисли, че съм на 12 години. Затова е трудно… какъв е животът ти? Старите чувства на Ирина към ученическата й любов Петя се събуждат отново.
Двамата дори са се срещали известно време в гимназията, но са се разделили заради някаква глупост. После Ира разбра, че Петя се е омъжила за един от съучениците им, и дълго време не можеше да разбере как е посмял да го направи. – “Аз се ожених за Таня, това беше случайност, ние самите не го разбрахме.
Но след една година брак разбрах, че е било грешка. Разведохме се и нямаме деца. Добре, вече е късно, отивам. Но ще се върна, Айра… обещавам, че ще се върна. Айра погледна тъжно през прозореца. Тя разбираше, че такъв труден живот с голямата ѝ майка не е по силите на един непознат. Но на следващия ден Петя все пак дойде. Той удържа на думата си. А после започна да идва все по-често. Ира получи нова надежда.
