Моите действия станаха източник на слухове и клюки за съседите ми. Те смятат, че правя всичко за някаква илюзорна полза. Всъщност това не ме интересува. Знам, че съм повече от сигурен, че постъпвам правилно. Съпругът ми почина преди 3 години, когато най-малкият ни син беше само на годинка.
След това майка ми дойде да живее при нас. През всичките тези три години живяхме заедно: майка ми, 5-годишният ми син и 4-годишната ми дъщеря. Но не всичко в живота зависи от нас. Понякога се случват неща, на които не можем да повлияем. Майка ми беше болна.
Заболяването й прогресираше ежечасно, а не ежедневно. Преди три месеца тя почина.Сега пиша това и плача, защото усещам отсъствието ѝ през цялото време, майка ми ми липсва ужасно много. Но нека се отклоним от темата. Имах близка приятелка от училище, Вова.
Бяхме добри приятели, но Вова направи грешен завой в живота си. Когато стана на 18 години, вече имаше голям опит с незаконни вещества. Взимал пари назаем за тези наркотици от майка си Анита Сергеевна, която отглеждала сина си сама и не можела да направи нищо за него.
Преди няколко години разбрах, че Анита Сергеевна е в старчески дом. Синът ѝ е взел къщата от него чрез някаква измама и я е оставил пред вратата. След това успешно отдал къщата под наем и използвал парите, за да си купи животозастрашаващо лекарство.
Анита Сергеевна ме познаваше от детската градина, а аз познавах нея. Тя и майка ми бяха много близки. Веднъж седмично, веднъж на две седмици, аз и децата ми купувахме някакви лакомства и отивахме на гости на старата приятелка на майка ми.
След като майка ми почина, започнахме да посещаваме Анита Сергеевна. Тя ми напомняше за майка ми. Чувствах се много добре около нея и реших да я взема със себе си вкъщи. Децата бяха твърде щастливи: “Ще си имаме баба”, възкликна дъщеря ми, когато ѝ казах, че Анита Сергеевна ще се премести при нас.
Когато бедната жена разбра за решението ми, се разплака дотолкова, че се нуждаеше от успокоителни. Сега ние четиримата отново живеем заедно. Знаеш ли, единственото нещо, което не разбирам, е как една жена на 60 години има енергия да става в 6 сутринта, да прави палачинки за всички и след това цял ден да тича из къщата като вихър: да чисти, да чисти, да се грижи за децата и т.н. Ако не ѝ бях казала да не го прави, нямаше да ми остави нищо за вършене вкъщи.
